— Тук обитават два типа мъже, господин съдия. Тези, които идват да градят и съзиждат, и онези, които гледат да си напълнят джоба и да изчезнат.
На връщане към хотела тя погледна между две сгради в далечината. Някъде на самия хоризонт, където синевата на небето се сливаше с равнината, се вдигаше малко облаче прах, бележещо пътя на самотен конник.
Дали не беше Клей Бел? Или някой друг конник завръщащ се в спокойните хълмове?
Мъжете продължаваха разговора си и тя се заслуша в равния ромон на гласовете им. Едно име привлече вниманието й и тя забави стъпка.
— Кой, Клей ли? Знам го още от времето, когато ходеше по къси панталонки, загубих му дирите само когато отиде на война. На четиринайсет вече беше мъж, обяздваше мулета и прекарваше стада по пътя към Санта Фе. Прекарваха ги от Тенеси през Тексас. Придружаваше Нелсън Стори по времето на първия му курс до Монтана.
Другият мъж промърмори нещо и по-възрастният мъж отвърна:
— Възможно е. Той яздеше тогава с рейнджърите, в Тексас. С Макнели. Тия мъже имаха пергамент вместо кожа, пустите му рейнджъри.
Прииска й се да остане и да дослуша разговора им до края, но си наложи да продължи. Здрачът бе започнал да се сгъстява по склоновете на далечните хълмове, и в ушите й зазвуча музиката в думите на стареца: „По пътя за Санта Фе. От Тенеси за Тексас. Възмъжал още на четиринайсет, прекарваше стада по пътя за Санта Фе.“
Какви ли спомени се надигаха в душата на такъв мъж? Какви жени бе познавал? Тъмнооки момичета в Таос и Санта Фе? Индиански момичета?
Тя рязко спря с ръка върху дръжката на хотелската врата. Той можеше и да е женен! МОжеше да има и деца… можеше да е… Но какво значение всъщност имаше това за нея? Щеше да има, защото ако имаше деца, тогава би било жестоко за тях да напуснат къщата си. Тя се помъчи да убеди себе си, че това беше единствената причина, поради която тази перспектива я плашеше. Как би могло да да има други причини?
От Тенеси за Тексас.
Глава 3
На гарата Джад Девит слезе от кабриолета. Боб Трип, бригадирът му, стоеше на платформата и надзираваше разтоварването на някакви тежки машинарии от откритите вагони. Джад гледа няколко минути, дъвчейки края на пурата си и обмисляйки ситуацията. После дръпна настрана Трип.
— Боб, преди малко имах разправия с един кравар на име Бел. Държи стада на участъка, който се каним да сечем. Може да изскочат неприятности, така че подготви момчетата за това. Ако този каубой си е втълпил, че може да ме спре, си е негова грешка!
Трип кимна. Беше взел участие поне в една дузина подобни разправии съвместно с Джад Девит и ръцете го засърбяха предвкусвайки големия майтап. Беше по-възрастен от Девит, корав мъжага, който знаеше как да се оправя с хората и да извлича най-добрите резултати от тях.
— На момчетата ще им дойде добре. Вече се чудят какво да правят. — Той хвърли поглед на Джад. — Какво става с участъка? Той беше държавна собственост, нали така?
— Не се тревожи — успокои го авторитетно Джад. — Франк Чейс е в Уошингтън тъкмо за тая работа. Ще уреди всичко. Нашата работа е да насечем дървата. — Той се ухили. — Може да ни се наложи да изсечем участъка още преди да го е уредил, но кой може да ни спре? Боб, сега е време, когато силният мъж получава всичко, за което се бори. Тази страна се държи на инициативата! Тя е създадена за нея! Човек никога не може да забогатее със скръстени ръце. Планирай всичко внимателно, после тръгвай и нищо не може да те спре.
Боб Трип не коментира изказването на шефа си. Джад Девит имаше репутацията на човек, довеждащ всичките си начинания до успешен край, а тези начинания се изпълняваха от мъже. Боб Трип ръководеше тези мъже, и обичаше работата си. Но въпреки всичко това, след като самият той беше малък човек, понякога имаше и своите минути на съмнение. За да се издигне един мъж толкова високо, това означаваше, че много други добри мъже са били прегазени по пътя му… Как би се чувствал самият той, ако беше на мястото на някой от повалените?
— Досега нищо не не се е опряло, не е ли така? — Джад сякаш бе прочел мислите му. — Никой човек няма право да застава на пътя на прогреса.
— Този Бел тук — произнесе замислено Трип. — Чувал съм доста неща за него. Не можеш ли да го купиш?
— Да го купя? — изсмя се Джад, не вярващ на ушите си. — Изглежда вече старостта те гази, Боб. Да си спомняш някога досега да сме купували човек обсебил държавен участък? Той или ще си иде поживо поздраво, или ще го прегазим!
Джад рязко се извърна и тръгна обратно към хотела, оставяйки кабриолета на Трип. Това сечище съдържаше най-хубавата дървесина в щата, и ако всичко минеше както трябва, щеше да я изсече още преди правителството да си размърда задника. Нямаше какво да се тревожи толкова за това. Чейс беше неговият юридически и политически щит, Чейс беше наясно как действа Джад, познаваше всички нужни хора и знаеше как да стигне до тях. Той щеше да уреди всичко, и нямаше никакъв смисъл да седи и да чака, след като отговорът можеше да бъде само един.