А близо до фонтана стояха до пояс във водата две очарователни девойки, облечени в безръкавни зелени туники. Водата беше тъй прозрачна, че позволяваше да се видят нежните им крачета. Разкошни коси падаха по белоснежните им рамене и ръце; в техните очертания имаше такова поразително сходство, че неволно ги взех за сестри. Но в същото време те не си приличаха една на друга ни по цвета на лицето, ни по косите. Едната имаше сладостно восъчна кожа с маслинен цвят и пурпурна руменина играеше на страните й; тя бе с черна коса и лека сянка лежеше над горната й устна, като се отделяше рязко от белината на зъбите, очите й бяха черни, големи и имаха бадемови разрези; това бяха от онези дълбоки като нощ очи, които винаги гледат някъде надалеч.
Другата беше златокъдрава красавица. Очите й бяха по-кръгли и с цвета на тюркоаз. Кожата й не тъй нежна и восъчна, както на сестра й, на места имаше розов оттенък, а белите й ръце на слънцето изглеждаха също тъй прозрачни и безкръвни, както златната рибка, която тя държеше. Очевидно беше по-малката.
Бях прикован на мястото си. Не сънувах ли?
— Ах, колко си жестока! Горката рибка!
— Хайде да я изядем!
— По никой начин, пусни я. Лукс!
И брюнетката заплаши да напръска противницата си с вода. Последната все пак не отстъпваше и веднага бе обляна с плисък. Рибата се озова на свобода и между сестрите се започна палаво сражение. Те гребяха с шепи вода и със смях се пръскаха една друга.
Грубият глас ме откъсна от тази грациозна гледка. Като погледнах към мястото, отдето идеше гласът, видях дебела негърка, която лежеше под кокосово дърво, облегната на лакти и се смееше на лудориите на момичетата. Ето значи на кого принадлежал мъжкият глас! Разбрах, че трябва да се оттегля.
Глава VIII
ПРИКЛЮЧЕНИЕ С КАЙМАН
Изведнъж един лебед трепна и уплашено запляска с крила по повърхността на водата. Рибките тревожно се загмуркаха по всички посоки, затърсиха спасение. Дори птиците безпомощно запърхаха из градината и я оглушиха с безпокойни писъци и крясъци. Изведох се напред, за да разбера причината на внезапното изплашване. Негърката скочи, дотърча до парапета и завика сърцераздирателно:
— Праведни Боже!… Деца!… Крокодил… Кайман! Кайман!
От другия край на басейна действително се показа страшно чудовище — мексиканският кайман. Бавно се прехвърляше през ниския парапет. След миг щеше да скочи във водата! Люспестият му гръб с назъбен гребен блестеше от тинестата влага; а неговите обикновено мътни очи горяха с кръвожаден пламък.
Имах малка карабина. Прицелих се и гръмнах. Куршумът удари между очите каймана и отскочи, без да му причини вреда, сякаш черепът му беше от стомана. Моят несполучлив изстрел още повече разяри чудовището, което се отправи към жертвите си.
Девойките съвсем се забъркаха. Вместо да бягат, стояха прегърнати и трепереха. Бяха обърнали умолителен поглед към небето, сякаш очакваха помощ от него.
Прехвърлих се през парапета и презглава се хвърлих срещу чудовището Девойките бяха към средата на басейна; кайманът вече ме бе изпреварил малко; водата стесняваше движенията ми, дъното беше хлъзгаво и няколко пъти се препънах. Но с безумна решителност продължавах да бързам и не преставах да викам към девойките да бягат към брега. Но те бяха хипнотизирани от ужас.
Боже! Кайманът бе вече само на шест крачки от плячката си! Устата му се разтваряше над водата и разкриваше четворен ред остри зъби… „Мигар няма да успея!“ — повтарях си на ума.
Изведнъж кайманът забави движението си: той бе закачил с крак подводната тръба на фонтана. Това го спря само за секунда, но секундата беше достатъчна за мен Аз задминах вече вкаменените девойки и бях готов да срещна атаката.
— Към брега! Към брега! — тласках девойките с една ръка, а с другата държах извадена сабята си.
Едва сега те се опомниха и се хвърлиха към брега на басейна.
Чудовището заскърца със зъби и се впусна към мен. Ударих го със сабята, но безрезултатно; все пак моят удар го отблъсна настрана. Обърнах се: слава Богу! Момичетата бяха спасени! Кайманът се обърна, за да поднови своето нападение. Тоя път забих сабята право в устата му. Но стоманата като ледунка изхрущя между зъбите му. В ръката ми остана само дръжката с малка част от острието.
Положението ми беше отчаяно. Девойките вече стигнаха до брега, но по-голямата грабна кол и пак скочи във водата, за да ми помогне…