Выбрать главу

На известно разстояние от тази къщица пасяха хиляди животни. По петнистите ребра и дългите вирнати рога се познаваше, че са прочутите испански бикове. Някои от тях се събираха между дърветата или лежаха на сянка. Завързаните за тях звънчета звъняха весело, макар и бавно-бавно. На същото място имаше стотици коне и много мулета. Няколко вакеро, облечени от глава до пети в кожа, се скитаха по всички посоки със своите бързоноги мустанги.

От корала избяга на свобода див бик. Двамата вакеро с бързината на вятъра се понесоха след него, като размахваха над главите си ласата. Спряхме се и започнахме да следим с интерес тази живописна гонитба.

Разяреният бик премина на петдесет крачки от нас. Преследвачите му бяха близко. Един от тях хвърли ласото, което се изви красиво във въздуха и обви единия рог на животното. Вакеро се спря; ласото се обтегна, задържа бика, но се изплъзна. Вторият вакеро се прицели по-добре: примката на неговото ласо обви двата рога. Тогава вакеро с бързината на мисълта обърна коня си, пришпори го и се понесе назад. Привързаното за седлото въже се изопна и затрепера като струна. Поваленият бик лежеше неподвижно на тревата. Но той още не беше победен. Оглеждаше се с налети от кръв очи и изведнъж скочи отново на крака, с яростен рев се спусна върху вакеро. Но той вече се беше приготвил за това нападение и заби пак шпори в хълбоците на своя мустанг. Бикът се затече след него, като се спъваше, когато въжето се обтягаше, и едва не падаше на земята.

Изведнъж вакеро обърна коня си и се спусна под прав ъгъл на предишното направление. Бикът пак се повали, но веднага скочи и с двойна ярост продължи преследването.

Приближи се пак първият вакеро: неговото ласо обви тоя път краката на бика, който след това съвсем се повали и лежеше като мъртъв. Единият вакеро дойде до него и предпазливо разплете въжетата: животното беше свободно. Изправи се на крака, огледа се смирено и безропотно се съгласи да се върне в корала.

Започнахме да се спускаме от хълма и щом ни видяха, пастирите спряха своите мустанги. Очевидно те се уплашиха — пък и не бе чудно: навярно никога не бяха виждали коне, по-големи от техните малки мустанги, а нашият майор на огромния си кон приличаше на фантастичен великан.

— Като че ли ще офейкат — забеляза Линкълн, — без тях по-лесно ще уловим вятъра, отколкото мулетата. Няма ли да разрешите, капитане, да застреляме мустанга на единия от тях?

— Не, жалко е! Дали да изпратя напред водача? — съветвах се със себе си. — Но не, ще излезе много миролюбиво. Господин майор, няма ли да бъдете тъй добър да спрете тези юнаци?

— Какво говорите? — изплаши се майорът. — Моят Херкулес пълзи като костенурка, къде мога да ги стигна!

Лъжеше. Херкулес можеше да лети с бързината на вятъра.

— Тогава нека мистър Клелей седне на вашия кон. Уверявам ви, без помощта на тези мексиканци няма да хванем нито едно муле.

Всички очи бяха отправени към майора. Той отведнъж се проникна от важността на своята мисия и се съгласи да отиде, като заповяда на своя негър Док да го последва.

Беше очевидно, че майорът внушаваше на мексиканците повече страх, отколкото целия наш отред. Когато Блосъм се спусна към тях в галоп, извиках с всички сили:

— Стойте! Ние сме приятели!

Но вакеро пришпориха мустангите и с всичка сила се понесоха към корала, сякаш се спасяваха от смърт.

Майорът се носеше като стрела след тях: зад него препускаше Док, държейки в едната ръка кошницата, от която започнаха да се сипят разни закуски.

Като измина около километър, Херкулес бързо започна да настига мустангите, а Док остана назад. До ранчото оставаха само триста метра, когато изведнъж майорът спря Херкулес, обърна го и бързо се спусна назад, като се обръщаше често към оградата.

Пастирите не се спряха, както очаквахме, а пресякоха прерията и изчезнаха сред дърветата на противоположния край.

— Какво става с Блосъм? Дали не му се е спукала някоя артерия? — извика Клелей.

* * *

— Какво има, господин майор? — попитах запъхтелия се като тюлен Блосъм.

— Какво има ли! — повтори раздразнено той, като придружи думите си с най-силни проклятия. — Какво, право в засадата ли да вървя? Цялата ограда е препълнена!

— От кого?

— От неприятели. Видях най-малко дузина жълти муцуни! Само да отида по-наблизо и биха ме надупчили като решето.