— Храбри другари! — обърнах се към войниците. — Нашите врагове получиха нова сила: те докарват артилерийско оръдие. Тази ограда ще бъде само слабо прикритие за нас. Ако ни изместят от тук, ще трябва да се промъкнем към онази група дървета. Ако ни разединят, трябва да се борим по отделно и или да избием врага, или да умрем!
Викове на решително одобрение отговориха на моята кратка реч.
— Но най-напред да видим как действува тяхното оръдие. То е малко. Хвърляйте се на земята, когато започнат да стрелят. Може би ще се задържим до пристигането на другарите ни.
Чу се пак гръмко ура.
— Боже! Капитане! Това е ужасно! — пошепна майорът.
— Кое е ужасно? — обърнах се към него с презрение.
— Че всичко това!… Нас ще ни избият!…
— Спомнете си, че сте войник!
— Да. Жалко, че не си дадох оставката, преди да започне проклетата война!
— Не се безпокойте, ще оцелеете, ако се скриете зад тази греда. Това е единственото безопасно място.
— Безопасно?
— Да. Момчета, бъдете готови!
Коронадата бе поставена на разстояние петстотин метра от нас. Около нея се струпаха артилеристите.
— Капитане, защо ги допускате толкова близко? — попита изведнъж майорът.
— Но как мога да ги спра?
— Моята карабина достига и на по-голямо разстояние.
— Вие бълнувате, господин майор, нашите карабини бият само на триста метра.
— А моята стига и на два пъти по-голяма дистанция.
С учудване погледнах майора.
— Но тя е Zundnadel, която убива на 800 метра!
Спомних си странната конструкция на пушката, която отвързахме от седлото на Херкулес.
— Защо не ми казахте по-рано? Къде е карабината на майор Блосъм?
— Тук, господин капитан! — отговори Линкълн. — Но наистина, такива карабини не съм виждал по-рано. Това е просто някакъв топ.
В онова време тази пруска иглева карабина беше последната новост и аз бях чувал вече за нея.
— Пълна ли е? — попитах майора и като получих утвърдителен отговор, се обърнах към Линкълн: — Можете ли да умерите онзи артилерист, който държи чистачката за топа?
— Само да стигне дотам куршумът.
— Ще стигне, дори на 1000 метра! — каза майорът. — Аз съм я купил от самия изобретател; изпитвахме пушката във Вашингтон. Гарантирам за нейното действие.
Линкълн застана колкото бе възможно по-твърдо на краката си и провря дулото между коловете, като го подпря върху напречната стойка, след това се прицели внимателно и натисна спусъка: артилеристът махна с ръце и падна мъртъв; снарядът, който той току-що държеше в ръце, се търколи на десет крачки. Гверилясите бяха поразени, а ние ликувахме.
— Славно!
Карабината бе напълнена отново.
— Сега, Линкълн, онзи там герой с фитила.
Мексиканците се опомниха донякъде и успяха да натъпчат снаряда в топа. Висок артилерист стоеше с фитил и чакаше само команда, но не я дочака. Карабината гръмна отново: той се залюля, направи две крачки назад и падна в ръцете на другарите си.
— Позволете ми сега, капитане, да сваля от седлото онзи подлец на черния кон.
Познах Дюброк.
— Добре — казах и странно чувство завладя сърцето ми.
Но един от мексиканците в това време бързо взе падналия фитил и го поднесе към барута.
— Лягай на земята!
Ядрото с бръмчене премина над главите ни и попадна в едно от мулетата. Животното започна да рита отчаяно. Останалите мулета се разтичаха из корала и най-после се събраха на куп в един ъгъл.
Дюброк, възседнал своя силен мустанг, следеше какъв ще бъде резултатът от изстрела.
— Ах, ако той беше на дистанцията на моята собствена карабина! — Линкълн се прицели.
Паф! — черният кон се изправи на задните си крака и се повали, притисна под себе си конника.
— Не улучих, дявол да го вземе! — с досада извика сержантът.
Дюброк се изправи и ни се закани страшно с юмрук. Гверилясите отстъпиха назад и отвлякоха топа на триста метра по-далеч.
Вторият снаряд уби на място един от войниците ни.
— Целете се в артилеристите, засега те са нашите главни врагове — казах на Линкълн.
Той гръмна, куршумът се удари в земята, но отскочи и рани тежко един от артилеристите, когото отнесоха на ръце.
Заплашени от това разрушително оръжие, гверилясите заеха нова позиция на още двеста метра по-далеч от нас. Третият им снаряд не ни причини вреда, понеже се удари в края на стълба, зад който седеше майорът, и само изплаши смъртно последния.
Линкълн гръмна отново, но без резултат. Той повтори изстрела със същия неуспех.
Гверилясите тържествуваха.
Линкълн остави пушката на земята.
— Опитайте пак. Ако и този път не сполучим, ще приберем патроните за по-благоприятен момент.