Исках да отстъпим още по-навътре в гъсталака и се изправих, за да разгледам местността, доколкото позволяваше нощната тъмнина. Като пристъпих две крачки, се спънах в някакво грамадно тяло, проснато на корема си, със заровена между корените на едно дърво глава. Ръцете му бяха здраво прилепени към ребрата, протегнатите крака напомняха с неподвижността си краката на труп. От първи поглед познах майора и помислих, че е убит.
— О, Боже! — извиках. — Клелей, виж бедният Блосъм! Убили са го!
— Вие ли сте? Да ме обесят, ако съм убит! — изведнъж извика майорът и си изви главата като гущер, без да помръдне тялото си.
Клелей се засмя до припадък. Хвана се за корема и се разтърси от смеха си. Майорът бързо си скри главата. Явно се страхуваше, че могат да гръмнат по него внезапно.
— Майоре — викна Клелей, — дясното ви рамо се издава напред най-малко петнадесет сантиметра!
— Знам! Знам!… — отвърна майорът с разтреперан глас. — Проклето дърво! Толкова малко е, че и една катерица не може да се скрие зад него!
Още по-здраво притисна ръце към тялото си.
Клелей прихна отново от смях.
Но ето че от равнината се чуха нови отчаяни вопли и викове.
Пак гверилясите!
— Какво става там? — казах и бързо се върнах към началото на гората.
— Най-после тия диви котараци решиха да се очистят от тука! — забеляза Линкълн. — Гледайте, капитане, те ни обръщат гърба си!
— Наистина, сержанте? Но защо ли?
Действително, сред равнината ставаше нещо особено, настъпваше странно раздвижване. Свиреха сбор. Отделните групи от всички страни тичаха към една точка. Артилеристите бързаха да впрегнат мулетата и да помъкнат оръдието. Подир няколко минути целият отред препусна по пътя за Меделин.
От противната страна се раздадоха такива силни и дружни викове, каквито никога не бях чувал да излизат от мексиканските гърла. Като погледнах нататък, забелязах да се чернее дълъг ред от тъмни фигури, които препускаха с все сила към нас. Лъщяха голите саби, гръмко се разнасяше тежкото трополене на американските коне. Идеха нашите другари! Моите хора ги посрещнаха с възторжени възгласи, като по този начин им показваха пътя.
— Вие ли сте, полковник Роулей! — попитах, като видях началника на драгуните.
— Ба! Халър! Как сте могли да се откопчите от капана, в който са ви уловили? Плашехме се, че няма да заварим тук нито един жив, и галопирахме като бесни!
— Изгубихме само двама човека, господин полковник.
— То е нищо в сравнение с онова, което е могло да стане! Ей този, струва ми се, е Клелей?… Знаете ли, Клелей, вашият приятел майор Туин е с нас. Ще го видите в ариергарда? А, ето го и самия него…
— Клелей, приятелю! Цял ли си? — викаше майорът, приближавайки бързо. — Всичко е благополучно, както виждам! На, пийни си една чаша. Хубава е, нали?… Но стига, стига де! Остави глътка и за Халър. Какво ще кажеш?
— Божествен нектар! Кълна се в честта си! — извика Клелей, гледайки манерката със светнали очи.
— Капитане, заповядайте една глътка!
— Много, много ви благодаря, майоре, — отвърнах и взех от ръката му малката сребърна чаша, която захлупваше гърлото на манерката.
— Но къде е старият Блосъм? Убит ли е? Или ранен? А може би е пленник?
— Не, цял-целеничък си е, само нервите му са малко разстроени. Затова не се решава да се покаже.
Изпратих войник да повика майора. Той дойде, запъхтян като локомотив и изсипа куп хамалски псувни.
— И ти си цял, Блосъм! — поздрави го майор Туин, сетне разтърси ръката му.
— Туин! Слава Богу, че най-после ни дойде на помощ! — изръмжа Блосъм.
Чувствата избухнаха в него и той се хвърли към обятията му.
— Радвам се, радвам се, стари приятелю, че те виждам жив! — каза Туин, задушавайки се в силната прегръдка.
— Дявол да го вземе, ами манерката ти? Къде е? — попита Блосъм.
Докато го прегръщаше, бе успял да го претършува.
— Ето я, не търси, където не трябва! — каза Туин.
Блосъм я грабна и изля в устата си остатъка, който тя съдържаше.
— Измъчих се, Туин, съвсем се измъчих. Бихме се цял ден. Да знаеш само каква ужасна битка! Със своя Херкулес аз гоних цял ескадрон от тези проклети разбойници и за малко да им попадна в ръцете. Изклахме няколко дузини. Впрочем, Халър ще ви разправи подробно? Този Халър е славен другар, уверявам те! Аз съм доволен от него. Само че е прекалено дързък, току си залага главата, където му хрумне и където съвсем не е нужно да я заложи. А, Херкулес! — майорът се обърна към коня. — Драго ми е да видя и теб, скъпи приятелю! Днес ти излезе герой. Наистина герой!
— Припомнете си обещанието, майор Блосъм — обадих се с поглед към Херкулес.