— А кога дойде принцът?
— Срещнаха се в църквата и принцът заключи вратата зад себе си. И двамата бяха предрешени. Казах на сестрите, че са зидари, дошли да търсят работа. После Едуард си тръгна, а малко по-късно Гейвстън го последва.
— Колко пъти стана това?
— Както каза самият ти, писарю, видели са го два пъти, нали? Какво ще правиш сега? Ще пишеш до Уестминстър?
— Не, мадам. — Корбет придърпа един стол и седна. — Бих искал да ми помогнеш за още нещо.
— За какво?
— За смъртта на брат ти.
— Не знам нищо за нея. Хенри беше надменен глупак.
— А смъртта на онази млада жена?
— Казах ти всичко, което знам. Тялото й беше оставено при страничната врата и аз го погребах по християнски.
— Знаеш ли, че вероятно е пътувала, преоблечена като мъж?
Лейди Маделин сви рамене.
— Какво общо има това с мен? Намерихме я оставена пред вратата, облякохме я в расо и я погребахме.
— Била е увита с наметало, когато сте я намерили — каза Корбет.
— Бог знае къде е то, мастър писарю.
— Ами Панций Кантроне? — попита Корбет. — Италианският лекар. Знаеш ли, че е бил убит? Със стрела в гърлото. Трупът му беше намерен край едно блато. Изглежда са го убили, малко след като си е тръгнал оттук.
Лейди Маделин шумно въздъхна.
— Сър Хю, този манастир е оазис на спокойствието и светостта — сигурна защита срещу жестокия свят на лорд Хенри и останалите мъже — последните думи тя произнесе с ярост. — Рядко излизам оттук. Съжалявам за смъртта на Кантроне, но с какво мога да помогна?
— Нали ти си го повикала тук?
— Да, беше много добър лекар. Кокалчетата на сестра Фиделис бяха подути. Казах на лейди Джоана да бъде по-умерена в наказанията.
— Мога ли да видя сестра Фиделис?
— Щом искаш. Но защо ти е?
— Когато Кантроне тръгна оттук — продължи Корбет, без да й отговори, — носеше ли нещо?
— Сър Хю, аз почти не го познавах. Дойде в манастира по наша молба. Представих го на лейди Марселина, която се занимава с послушничките. Тя го заведе при сестра Фиделис. Прегледал ръцете й, препоръчал лекарство и след като му предложили храна и напитка, както обикновено, си тръгнал. Ако искаш да говориш с лейди Марселина или сестра Фиделис, мога да го уредя. Но повече от това не мога да ти кажа.
Корбет се почеса по главата, беше уморен и не можеше да мисли.
— Ами сеньор дьо Краон? — попита той. — Идвал ли е тук френският пратеник?
— Посети на два пъти църквата, за да се поклони пред саркофага. Единия път го видях. Не ми хареса наглият му поглед, но не знам нищо за отношенията му с братята ми — тя се изправи. — Искаше да поговориш със сестрите, за които ти казах.
Корбет понечи да откаже.
— Не, настоявам.
И без дума повече лейди Маделин излезе от стаята. Малко по-късно навъсената лейди Марселина и усмихнатата сестра Фиделис влязоха в стаята. Корбет ги разпита. Сестра Фиделис се държеше смирено, но му се усмихна с очи.
— Да — каза тя, поглеждайки косо към лейди Марселина. — Кокалчетата на пръстите ми се бяха подули колкото сливи. Показах ги на лейди Марселина и тя каза на игуменката.
— И повикахте лекар?
— Сигурно някой от конярите го е довел — каза отговорничката за послушничките.
— Тук нямате ли лекар и аптекар?
— Сър Хю, ние сме монахини, не лекарки. Състоянието на пръстите на сестра Фиделис беше тревожно. Пък и италианецът беше идвал няколко пъти да лекува наши сестри. Беше опитен лекар.
— Беше? — попита Корбет.
Лейди Марселина се усмихна принудено.
— Лейди Маделин ни съобщи ужасната новина, че бедният човек бил убит на връщане оттук.
— Да е казал или направил нещо необичайно? — попита Корбет.
Чу вратата зад себе си да се отваря и лейди Маделин се появи отново.
— Всичко, което знам — каза раздразнено лейди Марселина, — е, че ме повикаха в покоите на игуменката. Тя ми представи лекаря и ми нареди да го заведа при сестра Фиделис. Той прегледа ръцете й каза, че отоците се дължат на дълбоки подкожни наранявания. Препоръча да ги налагаме с билкови лапи.
— Какво стана после?
— Сестра Вероника му донесе храна и нещо за пиене. Той яде, пи и си тръгна.
Корбет погледна младата монахиня, която с разширени очи слушаше лейди Марселина и кимаше утвърдително.
— Изглеждаше разсеян — каза послушницата. — Беше мил и търпелив, но сякаш умът му беше някъде другаде.
— Искаш ли нещо друго, сър Хю? — промърмори лейди Маделин.
— Не, милейди.
— Остани тук, ще изпратя да ти донесат храна и нещо за пиене. Трябва да се подкрепиш, преди да си тръгнеш. Моля те. — Лейди Маделин се усмихна. — Съзнавам, че се държах неучтиво. Искам да ти подаря нещо, преди да си тръгнеш. Нашият мед е известен в цял Съсекс. Сестра Вероника ще ти донесе от него. Междувременно можеш да се подкрепиш.