Той написа едно име, остави перото и си припомни всичко, което се беше случило. Постави се на мястото на убиеца, който наблюдаваше тъмния силует между дърветата и убиваше без съжаление или разкаяние. Толкова много убийства, но защо? Корбет стана и си сложи бойния колан.
— Най-добре да го направя веднага — каза той на глас в празната стая. — Ако дьо Краон се връща в Елтъм, трябва да съм там, когато се срещне с краля.
Той взе наметалото си и слезе по стълбите на двора при конюшнята, викайки Болдок. Изведоха и коня на Ранулф, а него откриха да седи на едно паднало дърво край пътя.
— Време е, нали?
— Да, Ранулф, време е.
Когато стигнаха манастира „Света Хавизия“, Корбет изобщо не беше в настроение да слуша хленченето и язвителните подмятания на сестра Вероника.
— Искам да се видя с игуменката! — каза той и тикна кралската заповед в лицето й. — Искам да я видя веднага, насаме, в църквата! Тя знае къде ще ме намери.
Дребничката монахиня побърза да се отдалечи, уплашена от мрачния писар и придружителите му. Корбет тръгна по пътеката през розовата градина и влезе през страничната врата. Църквата беше тиха, във въздуха още ухаеше на тамян и восъчни свещи от обедната служба.
— Ранулф! Болдок! Застанете отзад! — Той стисна Ранулф за ръката. — Обещай ми, че няма да правиш нищо!
Когато Корбет извади меча и камата му от ножниците, прислужникът не възрази. После писарят отиде при страничния олтар, постави оръжията върху големия дъбов саркофаг и се взря в оцветеното, обрамчено със сребро стъкло към красивите златни къдрици върху копринената възглавничка.
— Богохулство и светотатство! — прошепна той.
Вратата се отвори, но писарят не вдигна поглед, докато лейди Маделин не спря до гробницата пред него.
— Да се поклониш пред мощите ли си дошъл, сър Хю? — попита тя тихо.
Корбет я погледна.
— Защо да го правя, лейди Маделин? Защо да почитам косата на една уличница от Рай?
Лейди Маделин се вкопчи в гробницата и леко се олюля. Корбет я подхвана за лакътя и я поведе към малкия каменен парапет покрай стената.
— Защо го казваш, сър Хю? — лицето на лейди Маделин беше пребледняло, очите й гледаха предпазливо. — Какви е тази нелепост?
— Лейди Маделин Фицалан — започна Корбет, — дъщеря на знатна фамилия, полусестра на лорд Хенри и сър Уилям. Жена, възпитана като благородничка, опитна ездачка, ловджийка и стрелец. В златните дни, преди светлината в живота ти да помръкне, ти си играла в гората Ашдаун. С братята ти сте опознали гората по-добре от всички горяни, особено долината Севърнейк и кухите дъбове.
Лейди Маделин беше свела глава. Ръцете й бяха отпуснати в скута.
— Но животът се променя — продължи Корбет. — Рано или късно сърцето се сблъсква с реалността. Премеждията на възрастта охлаждат радостите на младостта. Ти си намразила брат си Хенри. Защо ли? Имала си добра причина. Той не се боял нито от Бога, нито от хората. Семейството ти използвало влиянието си, за да те направи игуменка на „Света Хавизия“ и манастирът се превърнал в твой замък, в твоя крепост, която да те защитава от света на мъжете. Общност от жени, почитаща жена, убита от собственото си семейство.
Той млъкна.
— Да не искаш да кажеш, че съм убила брат си? — попита студено лейди Маделин и вдигна поглед. Корбет разбра, че се е овладяла.
— Да, ти си убийца — отвърна той. — Ръцете ти са изцапани с кръвта на много хора: лорд Хенри, Панций Кантроне, Робърт Върлиън, както и на проститутката Франсоаз Суртийон.
— И как съм ги убила, писарю? Пък и защо?
— Не отричаш — забеляза Корбет. — И знаеш за смъртта на Върлиън.
— В Ашдаун клюките бързо се разпространяват.
— Да, така е. Но нека започна от началото. — Корбет посочи към гробницата. — Твоята светица-покровителка света Хавизия е причина за смъртта на всички тези хора, нали? Разбрах, че гробницата е била затворена за известно време. — Той огледа боядисаните в розово стени. — За да бъде обновена, нали?
— Престани с въпросите, писарю, и мини към същината!
— Лорд Хенри дошъл тук — продължи Корбет, — докато ти си пътувала, за да събираш наемите от земите си. Довел италианския лекар Кантроне със себе си. Брат ти бил циник, непрестанно те подигравал за гробницата и светите мощи, затова отворил саркофага да разгледа косата по-отблизо или пък Кантроне го направил вместо него. Стъкленият похлупак е прикрепен със скоби. Всеки по-сръчен човек е можел да ги разтвори и да извади косата. Кантроне я разгледал внимателно. Искал да достави удоволствие на господаря си и да докаже, че няма никакво чудо. Не знам какво точно е станало, но косата се повредила. Възможно е да е било от замърсения въздух. Оставили я обратно, но тя започнала да гние. Ти си се върнала и си разбрала какво е станало. Светите мощи били осквернени. После лорд Хенри дошъл отново в манастира. Може би е искал да ти се подиграе, да злорадства за стореното?