— Имаш ли доказателство за това? — попита лейди Маделин. — Подобно светотатство би вдигнало много шум и породило протести.
— Не мисля, милейди. Ти си се върнала в „Света Хавизия“. Сама призна, че излизаш оттук много рядко. Чула си, че брат ти е идвал, че се е заключил в църквата. Спомнила си подигравките му за светите мощи. Първото, което си направила, е било да ги провериш. Отначало не си забелязала нищо нередно. Но ден-два по-късно си видяла, че косата гние. Затворила си гробницата и незабавно си повикала лорд Хенри тук. Била си бясна, но си искала да запазиш случилото се в тайна. Все пак косите на света Хавизия са източник на доходи и на обществено положение. Представям си злобното тържествуване на лорд Хенри. С какво си го заплашила? Какво е станало по време на ожесточения спор насаме между брат и сестра? Лорд Хенри сигурно е осъзнал на каква опасност се е изложил. След като мощите били унищожени, ти си можела да го обвиниш в богохулство, в оскверняването им. Светата Църква не обича подобни неща. Ако скандалът стигнел до Кентърбъри, лорд Хенри щял да бъде отлъчен от църквата. За влиятелен благородник, който се надява да предвожда пратениците във Франция от името на краля… — Корбет замълча насред изречението.
От мястото си той виждаше седналия Ранулф, облегнат на една колона. Болдок беше до него и му шепнеше нещо на ухото. Корбет разбра, че прислужникът му си е намерил нов приятел. По лицето на коняря можеше да заключи, че младежът прави всичко възможно да утеши новооткрития си покровител. Писарят се огледа. Сега лейди Маделин бе сключила ръце като за молитва. Когато го погледна със спокойното си лице и широко разтворени очи, той видя следите от отминалата й красота, но разпозна и фанатичния блясък в очите й.
— Лорд Хенри отрезнял — продължи Корбет. — Онова, което направил, за да се подиграе с набожната си сестра, се обърнало срещу него. Затова ти предложил обезщетение — нещо, от което и двамата сте щели да имате полза. Гробницата щяла да бъде запечатана за обновяване, стените — боядисани за негова сметка. Това щяло да прикрие оскверняването на мощите, докато той потърсел заместител.
— И аз съм се съгласила на това?
— Не си имала избор. Без чудодейните мощи няма поклонници, нито кралско благоволение — Корбет замълча. — Чудех се как си се замесила в интригите на сър Уилям с Гейвстън и принца на Уелс. Направила си го по една причина. Не заради приятелството ви като деца. Не, помогнала си на принца, за да може, когато стане крал, да направи гробницата на света Хавизия една от най-известните в цяла Англия. Не си можела да пропуснеш тази възможност — той почука по дървения саркофаг. — И така, мощехранителницата била запечатана. Работниците не били допуснати вътре, докато лорд Хенри не изпълнил своята част от сделката. Без твое знание, той заминал за Рай и откупил прекрасната коса на една проститутка. Платил й и я натоварил на кораб за Франция. Златните й къдрици, нейната гордост, били донесени тук вероятно от опитния лекар Кантроне. Той напоил косата с отвари и смеси, които да я поддържат свежа и блестяща. Ако отново започнела да гние, винаги можела да бъде сменена. Косата била донесена тайно в гробницата. Отворила си стъкления капак и си подменила реликвата. Останалата част от църквата била пребоядисана и обновена, а после отново отворена за молитвите на добрите монахини и набожните вярващи. С това всичко трябвало да приключи.
Корбет седна до нея.
— Ако бил който и да е друг мъж, нещата наистина щели да спрат дотук. Лорд Хенри изпълнил своята част от уговорката, но ти вече си била в ръцете му. Навярно ти го е обяснил. Казал ти е, че ако отношенията ви някога се влошат, той може да отрече светотатството си, но ще даде да се разбере откъде произхожда известната реликва. Тогава ли ти каза откъде всъщност я е взел? Намекна ли ти? Или реши, че е забавно да те разстрои с разкритието си?
— Както каза, сър писарю — извърна се към него лейди Маделин, — лорд Хенри не се боеше нито от Бога, нито от хората.
— За нещастие и на двама ви — продължи Корбет, — някой разбрал какво е станало: собственичката на един публичен дом в Рай. Тя била привързана към младата проститутка Сесилия, чиято коса била пожертвана. Внимателно проучила всичко и открила, че Сесилия е била изпратена в чужбина, затова дошла в Ашдаун. Съмнявам се, че лорд Хенри би й казал защо е отрязал златните къдрици на Сесилия. Но Франсоаз Суртийон беше умна жена, нали? Подозирам, че е дошла в манастира и е видяла реликвата. Дошла като една от многото поклоннички. Тя разпознала косата на Сесилия — била я ресала твърде често — и разбрала истината. Говори ли с нея? Или като знатна игуменка отказа да я приемеш? Франсоаз ти написала писмо. На пръв поглед невинно, но ти си щяла да прочетеш истинското съдържание между редовете. Заплаши ли те с изнудване или с публично опозоряване? Ти, разбира се, си й изпратила в отговор мила и невинна бележка. Защо Франсоаз не дойде да обсъдите въпроса лично? Може да отседне в „Горският дявол“. Изпълнена с ярост, Франсоаз приела. Искала обезщетение. Искала възмездие.