— И аз съм излязла от манастира и съм я убила? — подигравателно попита лейди Маделин.
— Мисля, че е възможно. Ти имаш отделна къща, кухня и конюшня. Страничната врата до нея води право към гората. Ти не си длъжна да даваш обяснения на никого. Наредила си да не те безпокоят и си излязла на езда. Кой би допуснал, че под наметката с качулка се крие игуменката? Определила си деня и времето, когато Франсоаз е трябвало да се срещне с теб. Разпитах ханджията. Тя пренощувала там една нощ и на другия ден напуснала хана. Тръгнала пеша по пътя, за да стигне до предварително уговореното място в уречения час. Навярно е била някоя усамотена долчинка или просека, недалеч от хана. Може би дори си й предложила да я пресрещнеш по пътя.
— Опасно би било да пращам подобно писмо.
— Нима? Неподписано и без печат? Особено, ако си казала на Франсоаз да го донесе със себе си, за да докаже коя е.
— Можела е да каже на някой друг.
— Защо, ако е възнамерявала да те изнуди?
Лейди Маделин отвърна очи.
— Междувременно — продължи Корбет, — ти си излязла от манастира и си минала по тайна пътека. Лъкът и колчанът със стрели вече били скрити близо до мястото на срещата. Пристигнала си там по-рано. Използвала си същата хитрост, както и с мен — хвърлила си камъче на пътя. Франсоаз спряла и погледнала нагоре, стрелата я пронизала в гърлото. Уверила си се, че наоколо няма никой и си излязла на пътя. Търколила си тялото по склона, взела си кесията и дисагите й, съблякла си я и си заровила тялото. Спокойно си разгледала личните й вещи. Подозирам, че Франсоаз е носела кичур от косата на Сесилия. — Корбет отвори кесията си и измъкна двете панделки. — Ти си го взела, но в бързината си изпуснала това. Промъкнала си се обратно, яхнала си коня, захвърлила си вещите на Суртийон в някое тресавище и си се върнала в „Света Хавизия“.
— Интересна история, писарю.
— Бог знае какво станало след това — спокойно продължи Корбет. — Може би брат ти отишъл в онази къща в Рай и открил, че Франсоаз липсва. Заплаши ли те? Или продължи да ти се подиграва за светите мощи? Търпението ти се изчерпало — лорд Хенри бил причината за всичките ти нещастия. Разбрала си за лова и си отишла в долчинката, където сте играели като деца, предишния следобед. Скрила си лък и колчан стрели в хралупата на един от дъбовете. На другата сутрин, скрита под наметало и качулка, си излязла от манастира. Този път си щяла да сложиш завинаги край на подигравките на брат си за мощите и подмятанията му за Гейвстън. И да удовлетвориш дългогодишната си омраза към него.
Лейди Маделин сведе глава.
— Била хубава слънчева утрин — продължи Корбет. — Лорд Хенри бил удобна мишена, този път нямало да стреляш в шията, а в сърцето. Още докато падал на земята, ти си бързала обратно към коня си, по пътя си скрила лъка и стрелите и си се върнала в манастира.
— Но защо да убивам брат си — повдигна глава лейди Маделин, — щом, както казваш, и лекарят Кантроне е знаел тайната?
— Той беше чужденец. Какво е можел да докаже? Кой би повярвал на него или на проститутката Сесилия, когато Франсоаз и лорд Хенри били мъртви? — Корбет замълча за миг. — Пък и вече били минали няколко месеца. Но ти вече си била решена на всичко, а Кантроне бил лесна жертва. Защо да го оставяш да си отиде? Осмелил се е да те заплаши, без да съзнава колко е уязвим. Но когато си убивала, лейди Маделин, ти не само си отнела живот, а и си се забъркала в други заговори. Кантроне не бил казал на никого за реликвата. Той и сър Хенри участвали в друга опасна игра. Лекарят искал само да избяга. Покровителят му бил мъртъв, а французите много искали да го заловят. Трябвали са му пари, нали? Първия път той сам дошъл и поискал да се срещнете. Споменал светите мощи и настоявал да откупиш мълчанието му. Достатъчно му било да получи злато и сребро, колкото да избяга. Кантроне бил искрен, но ти не си му повярвала.