— Но аз бях тук, когато той си тръгна!
— Не, лейди Маделин, ти си умна жена. Вероятно първо си му платила, а после си се сетила за сестра Фиделис. Тя щяла да бъде твоето извинение за посещението му. Казала си му, че това оправдание е нужно и на двама ви. Кантроне би ти повярвал. Бил е малко озадачен — Корбет сви рамене, — но какво значение имало за него? Предложила си му и храна. В имението Ашдаун царяла бъркотия след смъртта на лорд Хенри. Прислужниците напускали. Сигурно е бил гладен. Наредила си да го отведат в трапезарията и да го нахранят. Междувременно ти отново си напуснала манастира, както направи и когато преследваше мен. За странник гората Ашдаун е смъртоносен капан. Има само един път до имението. Аз, Кантроне и Франсоаз Суртийон трябваше да вървим по него, ако не искахме да се изгубим в гората. Когато Кантроне стигнал до пътя, ти вече си го чакала. Още една стрела в гърлото. Взела си кесията му. Той беше слаб и лек, затова си метнала тялото му напреки на седлото му, отвела си коня навътре в гората и си хвърлила трупа в блатото.
Корбет се изправи и погледна към църквата, където Ранулф още седеше с гръб към колоната.
— И най-накрая стигаме до една смърт, която бе напълно излишна! До убийството на Робърт Върлиън!
Шестнадесета глава
— Неговата смърт — продължи Корбет — или по-скоро смъртта на онзи, когото наистина си искала да убиеш, е била най-бърза и лесна за планиране. Отишла си до дома на свещеника, почукала си на вратата и си се скрила между дърветата на няколко метра от нея. Смятала си, че брат Козмас е вътре. Видяла си, че прозорецът свети. Монахът щял да излезе и да го убиеш. Не си знаела, че брат Козмас е бил при приятеля си Одо. — Корбет отново седна до игуменката. — Знаеше ли, че отшелникът е Бухала?
— Какво?
За пръв път, откакто Корбет бе започнал разказа си, лейди Маделин наистина се изненада.
— Да, той мрази брат ти също колкото теб. Заради един стар грях. Заради онова, до което довели разпътността на лорд Хенри и неговата жестокост.
— Защо да убивам францисканеца? — попита тя остро.
— Да се върнем към смъртта на Франсоаз Суртийон — отвърна Корбет. — Убила си я, заровила си трупа й и си смятала, че с това всичко е приключено. Но гробът бил плитък. Един ден тялото можело да бъде открито, но щели да го сметнат за жертва на някой разбойник, по всяка вероятност на Бухала. Заподозрях те най-напред заради непривичното великодушие, което си проявила. Лейди Маделин, ти може да си се посветила на Христа, но честно казано, не следваш учението му. Затворила си се в своя личен рай, където бдително не допускаш да проникнат нито мъжете, нито жестоките страни на живота. Защо тогава тъй внезапно реши да погребеш трупа на една непозната? Защо?
— Акт на милосърдие. Това е дълг на всеки християнин.
— Ти дори не разбираш значението на тази дума! — отсече Корбет. — Заровила си трупа, за да се отървеш от него колкото се може по-бързо. Ако беше нечие друго тяло, щеше да го изпратиш в „Сейнт Осуалд“, за да бъде погребано в селското гробище. Зачудих се защо знатната лейди Маделин е проявила тъй неочаквано и внезапно милосърдие. Стояла си далеч от трупа, но внимателно си разпитала. Може би тук се е проявила Божията намеса, защото си заподозряла, че трупът на жертвата ти неслучайно е бил оставен пред портите на манастира. Нима някой е искал да ти покаже, че знае какво е станало? Имало ли е свидетел на нападението ти над бедната Франсоаз? Това ли е искал да ти покаже? И тук се сблъскваме с низ от случайности. Всеки друг ден би помислила, че това е дело на брат ти. Един от неговите изтънчени методи да ти напомни за станалото. Но точно тази сутрин не било възможно да го е направил, защото се подготвял за големия лов, в който щял да бъде убит.
— Е, и? — присмехулно запита тя.
— Отишла си в погребалния дом, където е бил оставен трупът. Внимателно си разгледала наметалото, в което е бил увит, когато са го оставили пред портите. Обзалагам се, че си го познала, защото манастирът го бил дал на брат Козмас.
— И къде е това наметало? — попита лейди Маделин с вдигнати вежди.
— Милейди, сигурен съм, че вече не съществува. Но ти си го разпознала и си направила логичното заключение, че брат Козмас е подхвърлил трупа. Не си знаела, че на свой ред той го е дал на отшелника Одо, който всъщност е Бухала. Одо дошъл в гората, за да отмъсти на лорд Хенри.
— Значи той е намерил трупа? — тихо попита лейди Маделин.
— Да, той сам ми призна. Не е искал да го отнесе в „Сейнт Осуалд“, за да не предизвика подозрения. Тялото било на жена, затова го оставил пред манастира.