Бележка на автора
Този роман, разбира се е художествена измислица, но в него са преплетени много исторически факти. През Средните векове реликвите често са били фалшиви и продажбата им носела големи печалби. Най-известните примери за реликви, направили собствениците си милионери, са гробницата на свети Томас Бекет в Кентърбъри и стъкленицата с Христовата кръв, която се намира в абатството Хейлс.
Между Англия и Франция съществували оживени дипломатически отношения във връзка с искането на Филип единствената му дъщеря Изабела да се омъжи за Уелския принц. Надъхван от правника Пиер Дюбоа, Филип мечтаел внукът му да седне на английския трон. Бракът бил сключен през януари 1308. Но и най-мъдрите планове на мишките и на хората понякога се объркват. Всички синове на Филип умрели без наследници, а синът на Изабела изявил претенции към френския трон, което сложило началото на Стогодишната война.
След 1303 Филип внезапно бил обсипан с нови искания от Едуард I. Чел съм оригиналното писмо, което се съхранява в Националния исторически архив в Париж под номер J 655–25. Едно от тези искания е за по-голяма зестра, което, както отбелязва професор Елизабет Браун в своето научно изследване „Налозите и кралските финанси във Франция при династията Капет“ (Американска академия по средновековна история, 1992) почти опразнило френската хазна.
Историята, че съпругата на Филип Жана е била отровена, е описана в Chronographia Regum Francorum, издадена от Х. Моранвил, том I (Париж, 1891). Същият източник повтаря слуховете, че Филип искал да се ожени за фландърска принцеса и/или да оглави Ордена на тамплиерите, срещу който започнал жестоко преследване през 1307 г.
Гейвстън е действителна историческа личност. Бил е прогонен от Англия от Едуард I, но многократните му тайни промъквания обратно довели до ожесточени и доказани спорове между баща и син. След смъртта на Едуард през 1307 г., Гейвстън бил повикан обратно, но срещнал яростни противници и бил убит през 1312 г.