IX
На сутринта му приготви качамак. Той го изяде, без да обели нито дума. Поднасяше лъжицата към устата си, без да се сети за нея, сякаш изобщо не я забелязваше. Знаеше, че трябва да си тръгне. Всяка минута, прекарана тук, означаваше преднина за човека в черно — онзи вероятно вече бе навлязъл в пустинята. Досега се беше движил само на юг.
— Имаш ли карта? — внезапно попита той и вдигна глава.
— На града ли? — засмя се тя. — Не е толкова голям, че да ни трябва карта.
— Не. На земите на юг оттук.
Усмивката й помръкна.
— Интересува те само пустинята. Надявах се да поостанеш.
— Какво има на юг от пустинята?
— Откъде да знам? Никой не е успявал да я прекоси. Пък и никой не се е опитвал, откакто съм тук. — Избърса длани в престилката си, грабна котлето и изсипа горе щата вода в умивалника, където тя се разплиска и вдигна пара.
Мъжът стана.
— Къде отиваш? — Гласът й издаваше страх и тя се намрази заради слабостта си.
— В конюшнята. Ако някой знае нещо, това ще е конярят. — Сложи ръце на раменете й. Дланите му бяха топли. — Освен това трябва да се погрижа за мулето си. Ако реша да остана, трябва да помисля и за него, за да е във форма, когато си тръгна.
„Моля те, не си отивай.“ Тя го погледна.
— Внимавай с Кенърли. Ако не знае нещо, ще си го измисли.
Когато Стрелецът излезе, тя се обърна към умивалника, по лицето й се стичаха топли, горещи сълзи на благодарност.
X
Кенърли беше беззъб, неприятен тип, наказан от Бог с куп дъщери. Двете по-малки следяха с поглед Стрелеца, скрити в полумрака на конюшнята. Бебе се въргаляше в прахоляка. Още една дъщеря, русокоса, мръсна, чувствена, любопитно наблюдаваше новодошлия, докато вадеше вода с проскърцващата помпа зад обора.
Конярят го забеляза и побърза да го посрещне. Държеше се едновременно враждебно и ласкателно — все едно беше кон от нечиста порода, когото са били прекалено често.
— Добре се грижа за него — промърмори и преди Стрелецът да успее да отговори, той се сопна на дъщеря си: — Прибирай се, Соби! Влизай вкъщи, по дяволите!
Тя неохотно понесе кофата с вода към бараката, пристроена до конюшнята.
— За моето муле ли говориш?
— Да, сър. Отдавна не съм виждал муле. Навремето много ги използваха, но нещата се промениха. Сега минават само волове, впрегатни кс не и… Соби, ще те напердаша, ако продължаваш да ме зяпаш.
— Няма да я изям — любезно каза непознатият.
Кенърли мрачно се усмихна.
— Нямам предвид вас. Не, сър, нямам предвид вас. — Ухили се и добави: — Тя си е несръчна по рождение. В нея се е вселил дяволът. Истинска дивачка е. — Очите му потъмняха. — Настъпва краят на света, господине. Знаете какво пише в Библията. Децата ще престанат да се подчиняват на родителите си, чума ще порази мнозина.
Стрелецът кимна, сетне посочи на юг.
— Какво има там?
Кенърли отново се ухили, разкривайки няколко пожълтели зъба.
— Заселници. Дяволска трева. Пустиня. Какво друго? — Изкиска се и измери непознатия с пресметлив поглед.
— Голяма ли е пустинята?
— Голяма. — Кенърли се постара да си придаде сериозно изражение. — Може би около шестстотин километра. Може би хиляда. Не зная, господина. Там няма нищо, освен дяволска трева и демони. Натам тръгна онзи. Онзи, който изцери Норт, когато беше болен.
— Болен ли? Чух, че е бил мъртъв.
Старецът продължи да се хили.
— Добре, де. Може би. Все пак сме големи хора, нали?
— Но вярваш в демони. Кенърли намръщено го изгледа.
— Това е доста по-различно.
Стрелецът свали шапката си и изтри потта от челото си. Слънцето печеше все по-силно. На Кенърли това сякаш не му правеше впечатление. В сянката край конюшнята момиченцето съсредоточено размазваше мръсотията по лицето си.
— Не знаеш какво има отвъд пустинята, така ли?
Кенърли сви рамене.
— Някои може и да знаят. Дилижансите са я прекосявали преди петдесетина години. Така твърдеше баща ми. Според него оттатък пустинята имало планини. Други казваха, че имало океан… зелен океан, пълен с чудовища. Трети заявяваха, че там бил краят на света. Че няма нищо друго освен светлини, от които човек ослепява, след което бива погълнат от отворената паст на Бог.
— Глупости! — заяви Стрелецът.
— Разбира се — съгласи се конярят. Отново трепна, изпълнен с омраза и страх, изгарящ от желание да угоди на непознатия.