Ала размерите на тази жена не се поддаваха на описание. Гърдите й бяха като земни валове. Шията й бе като колона, увенчана с белоснежно широко лице, насред което примигваха очи, толкова големи и тъмни, че приличаха на бездънни планински езера. Буйната й тъмнокестенява коса беше прибрана на кок, от който се изплъзваха кичури, и беше придържана от фиба, голяма колкото месарски шиш. Роклята й сякаш бе от зебло. В ръцете си с дебелината на борови трупи държеше молитвеник. Кожата й бе млечнобяла и гладка. Стрелецът си помисли, че жената сигурно тежи над сто и трийсет килограма. Внезапно я пожела и краката му се подкосиха, затова побърза да извърне глава.
Последната нота на химна заглъхна, присъстващите се размърдаха, неколцина се изкашляха.
Тя чакаше. Когато отново се смълчаха, разпери ръце над главите им, сякаш се канеше да ги благослови. Жестът й целеше да привлече вниманието им.
— Скъпи мои братя и сестри, в името на Христа…
Думите й се сториха познати на Стрелеца и той изпита смесено чувство на носталгия и страх, в което се преплиташе тайнствено усещане за deja vu. „Нима съм го сънувал? Кога?“ Прогони мисълта от съзнанието си. Присъстващите — не повече от двайсет и пет души — не смееха да гъкнат.
— Тази вечер ще поговорим за Чужденеца. — Гласът й бе нежен, мелодичен, добре шлифован сопран.
Богомолците зашепнаха помежду си.
— Чувствам — замислено продължи Силвия Питстън, — чувствам, че познавам всяка личност, описана от Библията. През последните пет години съсипах от четене пет Библии и безброй много преди това. Обичам тази книга, обичам и нейните герои. Вървях рамо до рамо с Даниил към ямата с лъвовете. Стоях до Давид, когато се прехласваше по Вирсавия, която се къпеше в езерото. Бях в огнената пещ със Седрах, Мисах и Авденаго. Убих две хиляди души заедно със Самсон и бях ослепена по пътя за Дамаск ведно със Свети Павел. Плаках с Мария на Голготата.
Тиха въздишка се разнесе сред паството.
— Опознах ги и ги обикнах. Само един — един — тя вдигна пръст, — само един герой от най-великата от всички драми остава непознат за мен. Само един, който е скрил лицето си в сянката. Само един, който кара тялото ми да тръпне и душата ми да се свива от страх. Да, боя се от него. Не зная какво е намислил и се боя от него. Боя се от Чужденеца.
Нова въздишка. Една от жените закри устата си с длан, сякаш да сподави вика си.
— Чужденецът, който се яви на Ева в образа на змия, която пълзи, гърчи се и се хили. Чужденецът, който се яви на децата на Израил, докато Мойсей стоеше на върха на планината, и им прошепна да направят идол от злато, златен телец, на когото да се кланят.
Разнесоха се стонове, богомолците закимаха.
— Чужденецът! Той стоеше на балкона с Йезабел, наблюдаваше как цар Ахав полетя на земята, и се смееше, докато псетата лижеха кръвта му. О, братя и сестри, пазете се от Чужденеца.
— Да, Исусе… — прошепна мъжът със сламената шапка, първият, когото Стрелецът бе срещнал при пристигането си в града.
— Той винаги е бил тук, братя и сестри. Но не зная намеренията му. А и вие не ги знаете. Кой може да разгадае ужасния мрак, който се е спуснал над нас, гордостта, безподобното богохулство, нечестивата радост? А лудостта! Циклопска лудост, която се промъква в душите на хората, предизвиквайки най-ужасяващите желания.
— О, Исусе, Спасителю…
— Той отведе нашия Бог на планината…
— Да…
— Той се опита да го изкуси, предлагайки Му всички земни наслади…
— Да…
— Той ще се върне, когато настъпи денят на Страшния съд… А този ден наближава, чувствате ли го, мои братя и сестри?
— Да…
Паството приличаше на бурно море, всички се полюшваха и ридаеха; проповедничката сякаш обвиняваше едновременно всички и никой.
— Той ще дойде като Антихриста, ще поведе хората към смърт без надежда за възкресение, към кървав край. Когато звездата на Червея засияе на небето, когато гнойни рани покрият телата на децата, когато жените започнат да раждат чудовища…
— А-а-ах…
— О, Господи…
— Го-о-о-о-о…
Една жена припадна — краката й се подкосиха и тя се строполи на дъсчения под. Едната й обувка отхвръкна встрани.
— Той стои зад всяко плътско удоволствие… той! Чужденецът!
— Да, Господи!
Един мъж падна на колене, притисна главата си с длани и се разрида.