— Не се учудвам.
— Изобщо учудваш ли се на нещо? — иронично го попита и се обърна точно в мига, в който той си нахлупи шапката и се отправи към вратата.
— Понякога — отвърна Стрелецът.
Видя я жива само още веднъж.
XV
Преди да стигне до жилището на Силвия Питстън, вятърът напълно стихна и целият свят сякаш застина в очакване. Той бе живял в пустинните области достатъчно дълго, та да знае, че колкото по-дълго продължи затишието, толкова по-свирепо ще връхлети вятърът. Странна матова светлина озаряваше небето.
Огромен дървен кръст бе закован на вратата на схлупената къщурка. Стрелецът почука и зачака. Отново нямаше отговор. Почука пак. Никакъв отговор. Отстъпи крачка назад и ритна вратата с тежкия си ботуш. Резето отвътре се изкърти. Вратата отхвръкна, удари се в стената и подплаши плъховете, които панически побягнаха. Силвия Питстън седеше насред дневната в огромен люлеещ се стол и спокойно наблюдаваше новодошлия с големите си черни очи. Столът проскърцваше тихичко.
Измерваха се с погледи в продължение на няколко секунди, които му се сториха като цяла вечност.
— Никога няма да го хванеш — промълви тя. — Тръгнал си по пътя на злото.
— Бил е при теб — отбеляза Стрелецът.
— Беше и в леглото ми. Говореше ми на Свещения език. Той…
— Той те е използвал.
Жената не трепна.
— Тръгнал си по пътя на злото, Стрелецо. Криеш се в сенките. Снощи се скри в сенките на едно свято място. Мислиш, че не те видях ли?
— Защо той възкреси пушача на дяволска трева?
— Защото беше ангел Божи. Така ми каза.
— Надявам се, че го е казал с усмивка.
Устните й се разтегнаха в усмивка и за миг тя заприлича на хищно животно.
— Каза, че вървиш по петите му. Каза ми какво да правя. Предупреди ме, че си Антихриста.
Стрелецът поклати глава.
— Лъжеш.
Тя злорадо се усмихна.
— Каза още, че ще искаш да спиш с мен. Така ли е?
— Да.
— Цената е твоят живот, Стрелецо. Той ме дари с дете… дете на ангел. Ако ме обладаеш… — Отново се усмихна многозначително и посочи огромните си бедра, които се очертаваха под роклята й като мраморни стълбове. Ефектът бе зашеметяващ.
Стрелецът хвана дръжките на револверите.
— Обладана си от демон, жено. Ще го прогоня.
Реакцията й бе смайваща. Отдръпна се ужасена, на лицето й се изписа страх.
— Не ме докосвай! Не ме доближавай! Не ще посмееш да докоснеш Божията невеста!
— Искаш ли да се обзаложим? — попита усмихнат той и пристъпи към нея.
Огромното й туловище се разтрепери. Лицето й се превърна в карикатура на безумен ужас и тя протегна двата си пръста, изобразявайки знака на Окото.
— Пустинята — започна Стрелецът. — Какво има отвъд пустинята?
— Никога няма да го хванеш! Никога! Никога! Ще гориш в ада! Той ми го каза!
— Ще го хвана. И двамата го знаем. Какво има отвъд пустинята?
— Не!
— Отговори!
— Не!
Той пристъпи до стола, коленичи и я сграбчи за бедрата. Тя ги стисна като менгеме и започна да издава странни, похотливи звуци.
— Тогава демонът…
— Не…
Той разтвори краката й и извади единия револвер.
— Не! Не! Не! — Дишането й се учести, от гърдите й се изтръгваха хрипливи звуци.
— Отговори.
Жената се загърчи на стола и подът потрепери. Тя забълва молитви и псувни.
Стрелецът заби револвера в плътта и почувства как Силвия Питстън пое ужасено дъх. Заудря го по главата, краката й забарабаниха по пода, а жарката й плът сякаш жадуваше да бъде обладана. Виолетовото небе любопитно надничаше през прозорците.
Тя пронизително изкрещя и промърмори нещо.
— Какво?
— Планините!
— Какво знаеш за планините?
— Той ще спре… отвъд… Исусе… за да в-възстанови силата си. М-м-медитация, нали разбираш? О… аз… аз…
Внезапно огромното туловище се напрегна и се повдигна към него, но Стрелецът беше нащрек и не й позволи да се допре до него.
Тя изведнъж се отпусна и смали, сетне захлипа, отпуснала ръце в скута си.
— Е — каза той, докато ставаше, — демонът получи своето, нали?
— Махай се! Ти уби детето. Махай се! Махай се! Стрелецът спря на прага и се обърна.
— Никакво дете нямаше. Нито демони или ангели.
— Остави ме на мира!
Той се подчини.
XVI
Докато вървеше към конюшнята, забеляза странно петно на северния хоризонт и разбра, че е облак от прах. Над Тул все още цареше затишие.
Кенърли го посрещна на посипания със слама двор пред конюшнята.
— Потегляте ли? — попита и се ухили угоднически.
— Да.
— Няма ли да изчакате преминаването на бурята?
— Ще я изпреваря.