Стрелецът отстъпваше, подскачайки на зиг-заг, за да избегне летящите тояги. Презареди в движение, действаше бързо и машинално, благодарение на богатия си опит. Пръстите му трескаво сновяха между патрондашите и барабаните на револверите. Тълпата хукна по тротоара и Стрелецът се втурна в магазина, като залости вратата след себе си. Витрината вдясно се пръсна и през отвора нахлуха трима мъже с фанатичен плам в очите. Стрелецът ги уби, сетне застреля двамата, които ги последваха. Мъртъвците увиснаха върху парчетата стъкло и запушиха отвора.
Вратата затрещя под тежестта на напиращите тела и той чу нейния глас:
— УБИЕЦЪТ! ДУШИТЕ ВИ! САТАНАТА!
Вратата се откъсна от пантите си и падна с трясък.
Вдигна се облак прах. Мъже, жени и деца се втурна към Стрелеца. Хвърчаха слюнки и цепеници. Той отново стреля и нападателите изпопадаха като кегли. Отстъпи, бутна една бъчва и я изтърколи срещу тях, сетне изтича в бръснарницата и запрати срещу нападателите тенджера с вряла вода, в която имаше два нащърбени бръснача. Ала продължаваха да настъпват и яростно крещяха. Силвия Питстън ги насърчаваше, гласът й ту се извисяваше, ту заглъхваше. Стрелецът напъха нови патрони в нагорещените барабани. Усещаше мириса на сапун за бръснене, на собствената си плът, а нажеженият метал пареше пръстите му.
Изскочи през задната врата и се озова на верандата. Зад него се извисяваше стена от храсталаци и скриваше града, все едно, че не съществуваше. Трима мъже се промъкнаха иззад ъгъла, усмихвайки се зловещо. Видяха го и усмивките им замръзнаха миг преди изстрелите му да ги повалят на земята. Последва ги някаква жена, която ревеше с цяло гърло. Бе огромна и дебела, постоянните посетители на „Шеб“ я наричаха леля Мил. Стрелецът я уцели и тя се просна на земята, а полата й се вдигна над коленете.
Той скочи от верандата и побягна към пустинята; измина десет крачки, двайсет. Задната врата на бръснарницата с трясък се отвори и тълпата нахлу през нея. Стрелецът забеляза и Силвия Питстън. Откри огън. Те падаха на колене, по гръб, прекатурваха се през перилата и тупваха в праха. Телата им не хвърляха сенки в пурпурната светлина, озарила деня. Той осъзна, че крещи, че е крещял през цялото време. Очите му бяха изцъклени. Краката му се вцепениха. Ушите му запи-щяха.
Револверите му бяха празни и тълпата се нахвърли върху него, магически преобразена в Око и Ръка. Той крещеше и презареждаше. Съзнанието му сякаш се беше изключило, позволявайки на пръстите да вършат своята работа. Дали им каза, че за двайсет и пет години е научил този и още много други трикове, заповяда ли им да извадят револверите и да се окървавят? Не го изрече на глас. Но ръцете му си знаеха работата.
Докато зареди, нападателите се бяха приближили, една тояга го удари по челото; по ожуленото място се появиха капчици кръв. След секунди щяха да го хванат. Най-отпред тичаха Кенърли, по-малката му дъщеря — може би единайсетгодишна — Соби, двама от постоянните клиенти на бара и Ейми Фелдън. Застреля и тях, и онези, които ги следваха. Те падаха като плашила. Струеше кръв, хвърчеше мозък.
Останалите се стъписаха, за миг обезумялата тълпа се разпадна на отделни изплашени лица. Някакъв мъж тичаше в кръг и крещеше. Жена с пришки по ръцете вдигна глава и се изкикоти, вперила очи към небето. Човекът, когото Стрелецът бе видял да седи на стъпалата пред магазина, внезапно напълни гащите.
Остана му време да презареди единия револвер.
Сетне се появи Силвия Питстън. Втурна се към него, като размахваше два дървени кръста.
— ДЯВОЛ! ДЯВОЛ! ДЯВОЛ! ДЕТЕУБИЕЦ! ЧУДОВИЩЕ! УБИЙТЕ ГО, БРАТЯ И СЕСТРИ! УБИЙТЕ ДЕТЕУБИЕЦА!
Той изпрати два куршума в кръстовете, които се пръснаха на трески, и още четири в главата на жената. Силвия Питстън се сгърчи като изгорял лист хартия.
За миг нападателите се вцепениха, докато Стрелецът трескаво презареждаше. Върховете на пръстите му пареха, бяха обгорели.
Сега тълпата бе оредяла; той се бе врязал сред тях като косачка. Надяваше се да се разбягат след смъртта на Силвия Питстън, но някой хвърли нож. Дръжката го удари между очите и го повали на земята. Онези отново хукнаха към него. Той изпразни револверите си, легнал на улицата сред празните гилзи. Главата го болеше, пред очите му плуваха огромни кафяви кръгове. Пропусна веднъж, единайсет изстрела попаднаха в целта.
Тълпата се приближаваше. Той изстреля четирите куршума, които бе успял да зареди, сетне нападателите го обсипаха с удари. Стрелецът отблъсна двамина и те се строполиха на земята. Ръцете му действаха безпогрешно. Беше ранен в рамото и в гърба. Ребрата го боляха. Някакво момче направи лъжливо движение и разряза прасеца му. Стрелецът размаза главата му.