— Да.
— Какво да?
— Седмица. Или две. Не излязох от къщата. Дори не отидох да пия вода. Реших, че е призрак на свещеник. Уплаших се. Беше ме страх през цялото време. — Лицето му потрепери като кристал от вътрешното напрежение. — Дори не запали огън. Просто седна там. Нямам представа дали изобщо спа.
„Близо е! Сега е по-близо отвсякога.“ Въпреки крайното обезводняване ръцете му се изпотиха.
— Имам малко сушено месо — каза момчето.
— Добре — кимна Стрелецът. — Хубаво.
Момчето стана да донесе месото; коленете му леко изпукаха. Движеше се изправено. Пустинята не бе успяла да обезформи тялото му. Ръцете му бяха тънки, но кожата, макар и загоряла, не бе суха и напукана. „Кипи от енергия — каза си Стрелецът и отново отпи от консервената кутия. — Кипи от енергия и не е тукашно.“
Джейк се върна с пастърма, нарязана в избелял от слънцето панер за хляб. Месото бе жилаво и толкова солено, че възпали напуканите му устни. Мъжът яде и пи вода, докато се почувства отпаднал. Момчето хапна съвсем малко.
Стрелецът го огледа спокойно, а хлапакът отвърна на погледа му.
— Откъде идваш, Джейк? — попита го накрая.
— Не зная. — сбърчи то чело. — Не зная. Когато дойдох тук, знаех, но сега всичко е толкова объркано, все едно съм се събудил след кошмар. Често сънувам кошмари.
— Някой доведе ли те?
— Не. Просто се озовах тук.
— Това е безсмислено — спокойно възрази Стрелецът.
Детето едва не се разплака.
— Не мога да ти кажа нищо повече. Просто се озовах тук. Сега ще си тръгнеш, а аз ще гладувам, защото изяде почти цялата ми храна. Не съм искал да идвам тук. Не харесвам това място. То е свърталище на призраци.
— Недей да хленчиш. Стегни се.
— Не съм молил никого да идвам тук — упорито повтори то.
Мъжът изяде още едно парче пастърма, като изплю солта, преди да го преглътне. Момчето бе станало част от цялата история; той бе убеден, че хлапакът казва истината — никой не го е питал дали иска да дойде тук. Това беше много лошо. Той самият… той го бе пожелал. Но не бе искал играта да загрубее чак толкова. Не бе искал да стреля по невъоръжените жители на Тул; не бе искал да убива Алис, чието лице беше белязано от странен белег; не бе искал да се изправя пред избор между дълга, приключението и престъпната аморалност. В отчаянието си човекът в черно бе предприел коварни ходове, ако, разбира се, той стоеше зад всичко това. Не беше честно да се замесват невинни хора в игра, чиито правила не разбират. Алис поне възприемаше света по свой илюзорен начин. Но това момче… това проклето момче.
— Какво си спомняш?
— Съвсем малко. И то ми се струва лишено от всякакъв смисъл.
— Разкажи ми. Може би ще успея да сглобя мозайката.
— Имаше едно място… преди да дойда тук. Висока сграда с много стаи и вътрешен дцор, от който се открива изглед към други високи сгради и вода. Във водата стоеше статуя.
— Статуя във водата ли?
— Да. Жена с корона и факел.
— Да не би да си го измисляш?
— Може би — отчаяно рече момчето. — По улиците се движеха разни неща. Големи и малки. Жълти. Жълтите бяха много. Ходех на училище. Отстрани на улиците имаше циментови пътеки. Огромни прозорци и статуи облечени с дрехи. Те продаваха дрехите. Зная, че звучи налудничаво, но статуите продаваха дрехите.
Стрелецът поклати глава и впери поглед в Джейк Установи, че хлапакът не лъжеше.
— Ходех на училище — повтори момчето. — Имах… — То затвори очи, устните му замърдаха в търсене на подходящи думи. — кафява… чанта… за учебници. Носех си обяд. Носех и… — отново затърси думи — вратовръзка.
— Какво е това?
— Не зная. — Ръцете на момчето се насочиха несъзнателно към врата му — жест, който мъжът свързваше с обесване. — Не зная. Всичко ми се губи — каза Джейк и отмести поглед.
— Искаш ли да те приспя? — попита Стрелецът. — Не ми се спи.
— Мога да те приспя и да те накарам да си спомниш То недоверчиво попита:
— Как така?
— С помощта на ей това.
Извади един патрон и го повъртя между пръстите си Движенията му бяха ловки и плавни. Патронът се преметна от палеца към показалеца, от показалеца към средния, от средния към безименния, от безименния към кутрето. Изчезваше от погледа и пак се появяваше. Р самите пръсти правеха плавни и нежни движения, като завеса, разлюляна от ветрец. Момчето го наблюдаваше първоначалното му недоверие бе заменено от искрено удоволствие, сетне от захлас, който го приспа. То затвори очи. Патронът танцуваше напред-назад. Джейк отвори внезапно очи, видя уверените движения на патрона между пръстите, сетне отново се унесе. Стрелецът продължи да си играе, но момчето не се събуди. Дали и то бе част от плановете на мъжа в черно? Да. В това имаше известна красота и логика. Стори му, че чува воя на вятъра. Не за пръв път му ставаше тежко на душата. Патронът между пръстите му, въртян с неподозирана лекота и грация, внезапно оживя, превърна се в ужасно чудовище. Остави го да падне в дланта му и сви юмрук с болезнена сила. По света съществуваха такива неща като насилие, например. Насилие, убийство, езотерични практики — всичко това се правеше в името на доброто, на проклетото добро, в името на мита, на граала, на Кулата. Да, Кулата, която се издигаше някъде, неизвестно къде, и възправяше черната си снага към небето. В ожулените от пясъка и пустинята уши на Стрелеца се разнесе нежната песен на вятъра. — Къде се намираш? — попита той.