Боята беше олющена и буквите едва се различаваха. Имаше и втора табела с напълно изтрит надпис.
Точно когато влезе в града, пиянски хор подхвана последния куплет на „Хей, Джуд“ — „Наа-наа-наа, наа-на-на-на… хей, Джуд…“ Звукът бе съвсем приглушен, като вятър, виещ в хралупата на прогнило дърво. Единствено прозаичното дрънкане на пианото го възпря да не се запита дали мъжът в черно не бе населил с призраци изоставения град. Тази мисъл го накара да се усмихне.
Улиците бяха почти безлюдни. Три жени с черни панталони и еднакви широки блузи крачеха по отсрещния дъсчен тротоар, без да го поглеждат, което издаваше любопитството им. Лицата им сякаш се носеха над телата им като огромни бейзболни топки с очи. Начумерен старец със сламена шапка, нахлупена ниско над челото му, го следеше с поглед от стъпалата на бакалницата. Мършав шивач и окъснелият му клиент поспряха, за да го огледат; шивачът дори изнесе лампата си на прозореца, за да вижда по-добре. Стрелецът им кимна. Нито шивачът, нито клиентът му отвърнаха на поздрава. Той чувстваше погледите, приковани в кобурите на бедрата му. Момченце на около тринайсет и приятелката му, които пресичаха следващата пряка, забавиха крачка. Краката им вдигаха облачета прах. Някои от уличните фенери светеха, но стъклата им бяха помътнели от гранясалото олио. Повечето обаче бяха счупени. Наблизо имаше и конюшня, която вероятно съществуваше благодарение на дилижансите. Три момчета клечаха край отворената й врата и пушеха цигари от царевична шума. Около тях беше очертана окръжност за игра на топчета.
Стрелецът поведе мулето си покрай момчетата и надзърна в сумрака на конюшнята. На светлината на мъждукащата лампа върлинест старец с работен комбинезон усърдно трупаше с вилата си изсъхнала тимотейка на върха на копата и сянката му подскачаше по стената.
— Хей! — извика Стрелецът.
Конярят отпусна вилата и мрачно го изгледа, после промърмори:
— Здрасти.
— Имам муле.
— Голяма работа.
Стрелецът му подхвърли тежка златна монета, която изтрака върху старите, покрити със слама дъски и заблещука в мрака.
Старецът пристъпи напред, наведе се, вдигна я и погледна изпод око новодошлия. Видя кобурите и кимна мрачно.
— За колко време ще го оставиш?
— За една нощ. Може би за две. Или за по-дълго.
— Нямам да ти върна ресто.
— Не го искам.
— Кървави пари — измърмори конярят.
— Какво?
— Нищо. — Старецът хвана мулето за юздата и го поведе навътре.
— Разседлай го! — извика му. Онзи не се обърна.
Стрелецът излезе при момчетата, които клечаха навън. Те бяха наблюдавали случилото се с надменно любопитство.
— Как е? — опита се да ги заговори той. — Тук ли живеете?
Никакъв отговор.
Едно от момчетата извади цигарата от устата си, сграбчи топче от халцедон и го запрати в кръга. Улучи голямо шарено топче и го изби навън.
— Има ли ресторант в града? — попита мъжът.
Едно от хлапетата, най-малкото, вдигна глава. На горната му устна имаше огромен херпес, но погледът му бе на разумен човек. Изгледа новодошлия с трогателно и същевременно ужасяващо любопитство.
— При Шеб можеш да получиш сандвич.
— Долнопробната кръчма с пиано ли?
Момчето кимна безмълвно. Приятелите му го гледаха злобно и враждебно.
Той докосна периферията на шапката си.
— Благодаря ви. Радвам се, че в този град има хора, които могат да говорят.
Отмина ги и по дъсчения тротоар тръгна към „Шеб“. Чу ясния, презрителен глас на едно от хлапетата: „Пушач на дяволска трева!“ Откога чукаш сестра си, глупако? Пушач на дяволска трева!
Пред „Шеб“ горяха три ярки керосинови лампи: две отстрани и една над вратите с формата на крила на прилеп. Хорът, изпълняващ „Хей, Джуд“, се бе разпръснал, а някой свиреше на раздрънканото пиано стара балада. Дочуваха се откъслечни разговори. Стрелецът спря за миг на прага и надникна в кръчмата. Подът бе посипан с дървени стърготини, край разкривените маси бяха поставени плювалници. Дъсченият бар бе опрян на две магарета за рязане на дърва. Мръсно огледало отразяваше пианиста, прегърбен на ниското столче. Предната част на пианото липсваше; виждаха се дървените чукчета, които подскачаха нагоре-надолу. Зад бара стоеше блондинка с мръсна синя рокля. Едната й презрамка бе захваната с безопасна игла. В дъното на кръчмата половин дузина мъже играеха на карти, но очевидно играта им се струваше скучна.
Други шестима се бяха скупчили около пианото. Четирима или петима седяха край бара. Старец с буйна прошарена коса бе облегнал глава на масата до вратата. Стрелецът влезе.