Всички обърнаха глави и се втренчиха в револверите му. За миг настъпи тишина, само пианистът, който сякаш не забелязваше нищо, продължаваше да натиска клавишите. Сетне жената зад бара избърса плота с мръсен парцал и всички се върнаха към предишните си занимания.
— Мой ред е — каза един от картоиграчите и срази три спатии с четири пики. Онзи със спатиите изпсува, прости се със залога и раздаде отново.
Стрелецът отиде на бара и попита:
— Имате ли хамбургери?
— Разбира се. — Блондинката го погледна право в очите; навярно някога е била красива, но сега по лицето й имаше бръчки, сивосинкав белег лъкатушеше по челото й. Беше го покрила с дебел слой пудра, но така белегът още повече се набиваше на очи. — Обаче са скъпи.
— Така и предполагах. Три хамбургера и една бира.
Присъстващите зяпнаха. Три хамбургера! Устните им се овлажниха, езиците им жадно облизаха слюнката. Три хамбургера!
— Ще ти струва три долара. Заедно с бирата.
Стрелецът сложи на плота златна монета.
Всички погледи се приковаха в нея.
Зад бара, отляво на огледалото, имаше мангал, в който тлееха дървени въглища. Жената изчезна в задната стаичка и се върна с парче месо, увито в хартия. Отряза свидливо три тънки парчета и ги сложи върху огъня. Разнесе се влудяващ аромат. Стрелецът се преструваше на безразличен, но следеше с периферното си зрение раздрънканото пиано, картоиграчите, които забавиха темпо, косите погледи, които му хвърляха постоянните посетители.
Човекът зад гърба му се надигаше от мястото си, когато видя отражението му в огледалото. Онзи беше плешив, ръката му стискаше дръжката на огромен ловджийски нож, чиято кания висеше на бедрото му като кобур.
— Седни си на мястото — спокойно каза Стрелецът.
Мъжът се вцепени. Горната му устна неволно потръпна като на куче. Настъпи тишина. Сетне той се върна на масата си и всичко продължи постарому.
Бирата пристигна в нащърбена халба.
— Не мога да ви върна ресто — грубо заяви жената.
— Не го искам.
Тя кимна ядно, сякаш демонстрацията на благосъстояние, макар и в нейна полза, я вбеси. Все пак взе златната монета и след секунда поднесе мръсна чиния с недопечено месо.
— Имаш ли сол?
Блондинката извади солницата изпод бара и му я подаде.
— Ами хляб?
— Не.
Той знаеше, че жената лъже, но реши да не настоява. Плешивият го следеше със злобен поглед, като ту сграбчваше, ту отпускаше нацепения и издраскан плот на масата. Ноздрите му сякаш пулсираха.
Стрелецът започна да се храни неохотно, като режеше месото, бодваше парчето с вилица и го поднасяше към устата си, стараейки се да не мисли какво биха могли да му сторят изгладнелите хора в кръчмата.
Вече привършваше и се канеше да си поръча още една бира и да запали цигара, когато някой го хвана за рамото.
Внезапно осъзна, че в салона отново цари напрегната тишина. Обърна се и се взря в мъжа, който дремеше на масата. Лицето му бе ужасяващо. От човека се носеше отвратителната миризма на дяволска трева. Погледът му бе празен, сякаш не виждаше нищо друго освен неконтролируемите халюцинации, отприщени от вонящото тресавище на неговото подсъзнание.
Жената зад бара тихичко изстена.
Напуканите устни на непознатия се изкривиха в усмивка, разкривайки зелени, изгнили зъби. Стрелецът си каза: „Той дори не я пуши. Той я дъвче. Наистина я дъвче!“
Сетне си помисли: „Той е жив мъртвец. Би трябвало да е умрял още преди година.“
После му хрумна още нещо: „Мъжът в черно.“
Измерваха се с погледи — Стрелецът и човекът, който бе на границата на лудостта.
Онзи проговори и Стрелецът смаяно чу да се обръщат към него на Свещения език:
— Злато за услуга, Стрелецо. Само една монета, за късмет, а?
Свещеният език. За миг съзнанието му отказа да го приеме. Бяха минали години — Господи! — векове, хилядолетия. Вече никой не използваше Свещения език, той беше последният, последният Стрелец. Останалите бяха…
Онемял от изумление, бръкна в джоба на ризата си и извади една златна монета. Напуканата, изподрана ръка я сграбчи, погали я и я поднесе към светлината на керосиновата лампа. Златото хвърляше горди отблясъци: жълтеникаво, червено, кърваво…
— Ах-х-х… — разнесе се нечленоразделен възглас, изразяващ удоволствие. Старецът тромаво се обърна и се заклатушка към масата си, като държеше златната монета пред очите си, обръщайки я ту от едната, ту от другата страна.
Помещението бързо се изпразваше, прилепообразните криле на вратата хлопаха бясно напред-назад. Пианистът с трясък затвори капака на своя инструмент и тръгна след останалите, залитайки комично.