— Голям мошеник е — настоял Сирил. — Питайте, когото искате.
— Освен това е сгоден за дъщеря ми — продължила лейди Басет. — Ни това няма да е за дълго, ако думите ви излязат верни. Елате, господин Мълинър!
И двамата тръгнали по смълчания коридор. Спрели пред вратата на Стаята с часовника. Изотдолу се промъквала ивица светлина. Сирил безмълвно посочил с пръст това зловещо доказателство за среднощно четене в леглото и от погледа му не убягнало как спътницата му се вдървила и промърморила нещо на туземски диалект.
Миг след това тя рязко разтворила вратата и със скок, достоен за дебнещо зебу, се метнала върху леглото и сграбчила книгата от ръцете на Лестър Мъм.
— Така, значи! — извикала лейди Басет.
— Така, значи! — присъединил се към нея Сирил, който усетил, че няма нищо по-добро от това да върви по стъпките на тази изключителна жена.
— Я! — изненадал се Лестър Мъм. — Какво има?
— Значи, вие сте ми задигнали книгата!
— Книгата ви? Аз я взех назаем от господин Мълинър — той ще потвърди.
— Каква убедителна история! — подиграл му се Сирил. — Лейди Басет много добре знае, че забравих моя „Стрихнин“ във влака.
— Точно така — потвърдила лейди Басет. — Оправданията ви са излишни, млади момко. Хванах ви на местопрестъплението. Ще ви съобщя и още нещо интересно: ако си въобразявате, че след такова подло деяние ще се ожените за дъщеря ми Амелия, много се лъжете!
— И през ум да не ви минава! — додал Сирил.
— Ама слушайте…
— Няма какво да слушам! Хайде, господин Мълинър.
И тя напуснала стаята, следвана от племенника ми. Известно време мълчали.
— За една бройка се отърва — обадил се най-сетне Сирил.
— Кой?
— Амелия. Боже мой, като си помисля само, че можеше да се обвърже с такъв мерзавец! Представям си какво облекчение изпитвате при мисълта, че ще се омъжи за един почтен вътрешен архитект.
Лейди Басет се заковала на място. Стигнали били Стаята над рова и тя се втренчила в Сирил с вдигнати вежди.
— Да не би да сте останали с впечатлението, господин Мълинър, че по силата на току-що случилото се аз автоматически ще ви приема за зет?
Сирил се олюлял.
— Не ме ли приемате?
— Естествено, че не!
Нещо вътре в племенника ми щракнало и се счупило. Обзело го безразсъдство. За нула време се превърнал в дързост и плам — като африкански леопард в сезона на чифтосването.
— Така ли! — изревал той и като сграбил „Стрихнина“ от ръката на спътницата си, се втурнал в Стаята над рова, треснал вратата и превъртял ключа.
— Господин Мълинър! — проникнал през дървенията умолителният глас на лейди Басет. Била потресена до дъното на душата си — в това нямало съмнение. Сирил се усмихнал злорадо. Сега вече той щял да диктува условията.
— Върнете ми книгата, господин Мълинър!
— За нищо на света! — отвърнал племенникът ми. — Възнамерявам да я прочета. Отвсякъде чувам само добри отзиви за нея. „Пийпълс Интелиджънс“ писа: „Стимулираща и завладяваща“.
От другата страна на вратата се дочуло глухо стенание.
— Разбира се — продължил Сирил, — ако това е гласът на бъдещата ми тъща, то нейната дума е закон за мен.
Откъм коридора настъпило мълчание.
— Добре — прошепнала най-сетне лейди Басет.
— Значи, разрешавате да се оженя за Амелия?
— Разрешавам. Сирил отключил.
— Елате, майко! — повикал я дружелюбно. — Ще я четем заедно в библиотеката.
Лейди Басет още била подвластна на силни чувства.
— Дано постъпих правилно.
— Съвсем правилно.
— Нали ще бъдете добър съпруг на Амелия?
— Първо качество — уверил я Сирил.
— Е, дори да не е така — въздъхнала примирено лейди Басет, — не мога да си легна без тази книга. Тъкмо бях стигнала до мястото, където инспектор Моулд го сгащиха в подземната бърлога на Изверга без лице.
Сирил потреперил.
— Нима има и изверг без лице?
— Двама! — уверила го лейди Басет.
— Боже мой! Какво чакаме!