Случва се, поне напоследък, да се постановяват толкова абсурдни оправдателни присъди, че слисаният свят забравя дипломатичната си тактичност и смаяно роптае. Така стана с оневиняването на двамата подсъдими за убийството на наш студент във Франция по особено жесток начин, с множество прободни рани, нанесени по тялото му.
А костите на сестрите от Пазарджик пищят без възмездие. Сянката на един разстрелян писател ни гледа укорително. Майчици не свалят черните забрадки и не виждат наказани злодеите. Експерти по съдебна медицина се бесят. Порядъчни полицаи натискат спусъка и се самоубиват. Държавната хазна, държавния резерв, целеви фондове, национални съкровища се изпаряват, а Комисията за борба с корупцията дреме и се прозява колективно. Докога?! Докога този срам?
Нека си кажем истината. Критиките и укорите на ЕС са твърде меки за деянията ни. Заслужаваме по-тежки квалификации. И един художник в Брюксел представи оценката си под формата на една голяма дупка с… Темида е изнасилвана, обезобразявана и оскърбявана. Храмът й се тресе и ще рухне.
Дано дочакаме по-други времена с истински подбор при назначаване на магистратите, пълна непримиримост пред съдийската или прокурорска некомпетентност или пристрастие и поне малко доближаване на правото до справедливостта и у нас.