— А сега си представете, че току-що сте останали без цялото си семейство. Близките ви са мъртви и вече никога, никога не можете да си отидете у дома. Това тук е единственият ви дом, това е единственото ви семейство.
Беше ги заковал, те поглъщаха думите му по-внимателно и от най-напрегнатия трилър. Само онова момиче, Боумън, повдигна учудено вежди, иначе всички бяха напълно неподвижни.
— Най-добрите специалисти по профилиране имат повече общи черти със серийните убийци, отколкото останалите представители на човечеството. Защото убийците също умеят да профилират. Убиецът прави психологически профили на жертвите си. Той може да огледа един претъпкан с хора търговски център и веднага набелязва единственото лице, което е подходящо за негова жертва. Набележи ли неподходящ човек — отива на кино. Затова и той не може да си позволи да прави грешки — също като нас. Също като нас убиецът започва подбора съзнателно, по предварително определени критерии, но постепенно, ако си разбира от работата, започва да действа по инстинкт. Точно това искам и аз от вас.
За момент съвършеното му самообладание се пропука. Неканени образи нахлуха в съзнанието му. Да, той беше най-добрият, знаеше, че е така. Но бе платил много висока цена за това убеждение. Винаги бе съумявал да пропъди мисълта, че може отново да му се наложи да плаща — поне когато бе трезвен. Нищо чудно, че почти не бе докосвал алкохол от една година насам.
Той събра сили, покашля се и седна по-изправено на стола.
— Много скоро животът ви ще се промени. Ценностната ви система ще се разтърси като Лос Анжелис по време на земетресение. Повярвайте ми, когато започвате да прекарвате дните и нощите си в опити да проникнете в едно съзнание, програмирано да убива, докато смъртта или затвора не го възпрат, бързо ще видите как много неща, които досега са ви се стрували важни, изведнъж губят всякакво значение. Много е трудно да се вълнуваш от данните за безработицата, докато проследяваш действията на човек, задраскал от списъците повече хора, отколкото правителството — циничната му усмивка им подейства като сигнал да отпуснат напрегнатите си мускули.
— Хора, които не са вършили такава работа, нямат и най-смътна представа от нея. Всеки ден преглеждате доказателствата, ровите се отново и отново за тази изплъзваща се улика, която може да сте пропуснали последните четиридесет и седем пъти. Наблюдавате безпомощно как най-горещите следи изстиват като наркоман след свръхдоза. Иде ви да напердашите свидетелите, които са видели убиеца, но не помнят нищо, защото никой не ги е предупредил предварително, че един от всички клиенти, които ще спрат в бензиностанцията им една вечер преди три месеца, е сериен убиец. От друга страна, следователят, който е убеден, че вършите пълни дивотии, не вижда защо и вашият живот да не бъде тежък като неговия, затова и дава телефонния ви номер на близките на жертвите — съпрузи, съпруги, любовници, деца, родители, братя и сестри — и всички те очакват някаква искрица надежда от вас.
На всичкото отгоре ви погват и медиите. И в този момент убиецът нанася нов удар.
Леон Джексън, който бе тръгнал от ливърпулското гето за чернокожи, спечелил стипендия в Оксфорд, за да стигне до Централното полицейско управление, запали цигара. Щракането на запалката му подсети останалите двама пушачи, които също посегнаха съм цигарите си.
— Звучи страхотно — отбеляза той и преметна ръка назад, през облегалката на стола си. Тони не можа да потисне надигналото се съжаление. Най-наперените падаха от най-високо.
— Дори страховито — отвърна той и продължи: — И тъй, така ви виждат хора, които нямат нищо общо с полицията. А какво да кажем за бившите ви колеги? Срещнете ли се с тях, вярвайте ми, те неминуемо ще забележат, че сте станали малко странни. Вече не сте един от тях — и те ще започват да ви избягват, защото не миришете като член на глутницата. После, когато започнете работа по някой случай, ви присаждат в непозната среда, където непременно има хора, които не искат вие да работите по този случай. Неминуемо — той се приведе още по-напред, присвивайки се от мразовития полъх на спомените. — И те няма да се поколебаят да ви го покажат.
Тони долови снизхождение в присмехулната усмивка на Леон. Каза си, че защото е чернокож, Леон сигурно е убеден, че такова отношение не е нищо ново за него, че никакво отхвърляне не би могло да го уплаши. Това, което Леон обаче сигурно не съзнаваше, бе че шефовете му бяха преценили, че им е необходимо наличието на преуспяващ чернокож полицай. Вероятно бяха и споменали нещо в този смисъл пред висшите офицери, които контролираха нещата, и най-вероятно никой не бе го притискал истински.