— Става дума за много сериозно разследване — каза той. — Имаме нужда от вашата помощ.
Тя удари с чашата си по плота.
— Вижте какво, не ми пука какво казва той. През ум не ми минава да го тормозя. Беше ми дошло до гуша от цялата работа — когато се омъжих за Джеф, тук не можехме да се обърнем от полицаи. Дали съм пращала на Джако анонимни писма? Обиждала ли съм жена му по телефона? Пращала ли съм му всякакви мръсотии в колет? Е, отговорът и сега е същият като преди. Ако си въобразявате, че аз съм единственият човек, пострадал от възхода на Джако Ванс към върховете, много се лъжете. — Тя замълча и го изгледа яростно. — Освен това не се занимавам с изнудване. Можете да проверите. Мога да обясня произхода на всяко пени, което се внася в този дом. И с такива обвинения трябваше да се справям, и те също са пълна идиотщина. — Тя поклати глава и добави гневно: — Не предполагах, че е такава свиня.
Саймън вдигна ръце в успокояващ жест.
— Чакайте, чакайте. Има някакво недоразумение. Не съм тук, за да проследя някакво оплакване от страна на Джако. Да, искам да говоря с вас за него, но ме интересуват неща, които той е правил, а не това, което твърди, че сте правили вие. Честна дума!
Тя го изгледа недоверчиво.
— Моля?
Притеснен, че може да е казал прекалено много, Саймън отвърна:
— Както ви казах, случаят изисква голяма дискретност. Натъкнахме се на Джако Ванс в процеса на едно следствие и се налага да направим проучване, но без господин Ванс да разбере, че проявяваме интерес към него.
Надяваше се, че не му личи колко е нервен. Точно такава реакция не беше очаквал.
— Проучвате Джако? — Джили очевидно не можеше да повярва, но гласът й внезапно прозвуча почти весело.
Саймън се намести на стола си.
— Нали ви казах, в процеса на разследването попаднахме на неговото име, а въпросът е много сериозен…
Джили удари с юмрук по бедрото си.
— Ура! Крайно време беше. Не ми казвайте нищо, нека позная сама. Прекалил е с тормоза над някоя нещастница, но не е успял да я уплаши достатъчно, за да си държи устата затворена, така ли е?
Саймън разбираше, че разговорът излиза извън контрол. Не можеше да направи нищо, освен да следи хода му и да се надява да не изпусне някъде нишката.
— Защо мислите, че става дума за нещо такова? — попита той.
— Можеше да се очаква, че ще стане рано или късно — каза тя злорадо. — И така, какво ви е известно?
Когато се прибра у дома, Тони имаше чувството, че има пясък под клепачите си. Цяла нощ се бе взирал в шосето пред себе си. Първоначално нямаше намерение да прослушва телефонния секретар, но мигащата червена лампичка привлече вниманието му, когато минаваше покрай кабинета си. Той натисна уморено копчето за прослушване.
— Здравейте. Казвам се Крис Дивайн. Сержант Крис Дивайн. Известно време работих в Лондон с Шаз Боуман. Аз й помогнах да си уговори среща с Джако Ванс. Обадете ми се, когато се приберете. Няма значение по кое време.
Той грабна химикалка, записа номера и вдигна слушалката в мига, в който съобщението свърши. Телефонът звъня дълго, но най-сетне някой от другата страна вдигна слушалката. Но не проговори.
— Крис Дивайн? — попита Тони.
— Тони Хил ли е? — жената явно беше родена в Южен Лондон.
— Записали сте съобщение на секретаря ми. Имате да ми кажете нещо във връзка с Шаз, така ли?
— Да. Вижте какво, онези тиквеници от полицията на Западен Йоркшир ми се изтърсиха тук и ме уведомиха, че са отказали да работят с вас. Така ли е?
Тони обичаше хора, които не го усукват много.
— Считат, че ще нарушат правилата на следствието, ако замесят мен или някой от колегите на Шаз — каза той иронично.
— Глупости — отвърна Крис отвратено. — Нямат и най-смътна представа за какво става дума. Значи вие водите самостоятелно разследване?
Тони се почувства притиснат до стената.
— За мен е много важно убиецът на Шаз да бъде заловен — опита той да се измъкне.
— И какво правите по въпроса, щом е така?
— Защо питате? — парира Тони.
— За да разбера дали не се нуждаете от помощ, разбира се — каза тя раздразнено. — Шаз беше чудесно хлапе и щеше да стане велик криминалист. И така, възможностите са две — или я е пречукал Джако Ванс по причини, които все още не можем напълно да си изясним, или виновникът е някакво съвсем друго лице. Но във всички случаи следата тръгва от неговата къща, така ли е?