— Права сте — каза Тони. Сега вече знаеше как се чувства циментът, когато върху него минава парен валяк.
— Работите ли по случая?
— В известен смисъл.
Въздишката й беше толкова дълбока, че едва не го събори.
— Е, и аз мога да ви помогна в известен смисъл. Какво ще ми възложите?
Тони мислеше трескаво.
— Липсва ми достатъчно информация за отношенията между Ванс и жена му. Трябва ми нещо, което може да докаже, че всъщност не са особено близки.
— Например, че Мики Морган е лесбийка?
— Нещо от този род, да.
— Че това не е ли достатъчно? — попита Крис.
— Искате да кажете, че наистина е лесбийка?
Тя изсумтя.
— Разбира се. Чиста работа.
— Чиста работа?
— И още как. Бог знае откога живее с Бетси. Много преди да се запознае с Джако.
— Бетси Торн? Личната й асистентка?
— Лична асистентка друг път. Любовница. Бетси имаше малка, но много стабилна фирма за кетъринг, която управляваше заедно с предишното си гадже. Но после срещна Мики и стана, каквото стана. Първоначално посещаваха заедно едно-две много дискретни заведения. После изведнъж изчезнаха от сцената и хоп, ето ти я Мики — гадже на Джако. Но Бетси си е плътно до нея. Разбирате ли, точно тогава Мики започваше да гради кариера, и се носеха слухове, че таблоидите се канят да разобличат Мики, че е хомосексуална.
— Откъде знаете всичко това? — едва успя да попита Тони.
— А вие как мислите? Господи, преди десетина-дванайсет години човек не можеше да има работа като моята, ако не е хетеросексуален. Ходехме на едни и същи места — всички бяхме в едно положение, така че никой не би се осмелил да натопи другия. Можете да ми вярвате, когото и да чука Джако Ванс, не чука жена си. Честно казано, точно това ме наведе на мисълта, че Шаз може и да е попаднала на вярна следа.
— Разказахте ли всичко това на Шаз?
— От години не се бях сещала за Мики Морган. Спомних си цялата история чак след като уговорих срещата. Канех се да й кажа, когато ми се обади да разкаже как е минала срещата с Джако — такава ни беше уговорката. Затова така и не й го казах. Това върши ли ви работа?
— Крис, това е страхотно. Ти си страхотна.
— Всички така казват. Е, ще работим ли заедно или не?
— Мисля, че вече работим.
Когато Карол влезе в кабинета, тримата седяха на обичайните си места, а в ъгъла се виеше тънка струйка дим от цигарата на Лий. Знаеше, че пушенето му тук е замислено като предизвикателство. Но въпреки че никога не бе пушила — или може би тъкмо заради това — мирисът на запалена цигара не я дразнеше. Събра сили да им се усмихне и да не се срине на стола.
— Какво ново?
Томи Тейлър постави левия си глезен на дясното коляно и се нагласи по-удобно на стола. Карол си каза, че не му завижда за болките в гърба, които си осигурява с тази поза. Той подхвърли небрежно една папка на бюрото пред нея. Докато папката се плъзгаше напред, от нея се изхлузиха краищата на прибраните вътре листа.
— Осведомени сме за финансовото положение на всички тези хора по-добре от собствените им съпруги.
— Съдейки по това, което знам за Йоркшир, това не означава кой знае какво — отбеляза Карол. Томи и Лий се ухилиха. Дай остана невъзмутима.
— Да му се не види, госпожо, това ми прилича на женски шовинизъм — каза Лий.
— Ами съдете ме тогава. Какво открихте?
— Всичко е в папката — Томи показа с палец листата.
— Чакам обобщение.
— Дай? — обърна се към нея Томи. — Теб по те бива да приказваш.
Дай отпусна ръце, после ги пъхна в джобовете на маслиненозеленото си сако, от което лицето й добиваше такъв зеленикав оттенък, че сякаш всеки момент щеше да повърне.
— Господин Пендълбъри не беше особено възторжен, но ни позволи достъп до вътрешна информация, благодарение на която се добрахме до банковите сметки, адресите и рождените дати на заподозрените. С тази информация можахме да проверим дали срещу тях са заведени дела за дългове…
— А едно птиченце ни помогна да проверим имат ли кредити в търговски банки — намеси се Лий.
— По този въпрос не говорим — каза твърдо Томи.
Карол попита:
— Може ли да съкратим описанието на подготовката и да минем към същинския лов?