Выбрать главу

Шоуто претендираше за естественост. Всъщност появата на Джако сред така наречените „обикновени хора, водещи обикновен живот“, беше внимателно дирижирано, с предварително планиране, достойно за посещение на кралицата, но без съпровождащата го публичност. В противен случай сигурно би привлякъл по-големи тълпи от компрометираната династия Уиндзор. Особено пък ако се появеше с жена си.

Но и това не му беше достатъчно.

Карол плати кафетата. Това беше привилегия на по-високопоставения. Канеше се да не участва в купуването на шоколадови бисквити, защото не разбираше кому са необходими три опаковки „Кит Кат“, за да оцелее по време на сутрешната оперативка с шефа си, но размисли. Щяха да я разберат погрешно. Затова пое и тези разноски без възражения. Поведе групата, която бе подбирала толкова внимателно, към едно тихо ъгълче, изолирано от останалата част на кафето с редица изкуствени палми. Сержант Томи Тейлър, следовател Лий Уитбред и следовател Дай Ърншоу я бяха впечатлили със своя интелект и целеустременост. Може и да бе сбъркала, но тези трима служители според нея бяха най-доброто в полицейската централа на Сийфорд.

— Ще се престоря, че водим извънслужебен разговор, защото така ще се опознаем по-добре — обяви тя, разпределяйки бисквитите между тримата. Дай Ърншоу я наблюдаваше. Очите й приличаха на стафиди, забити в пудинг. Дай мразеше новата си шефка, защото изглеждаше елегантно в измачкания си като хармоника ленен костюм, докато тя самата приличаше на буца мас в съвършено изгладените си дрехи.

— И слава Богу — отбеляза Томи Тейлър с бавно изгряваща на лицето му усмивка. — Тъкмо се опасявах, че сме се уредили с шеф, който не осъзнава ролята на добрата бира за правилното функциониране на полицейската централа.

Карол се усмихна сухо в отговор.

— Идвам от Брадфийлд, забравихте ли?

— Тъкмо затова се безпокояхме, мадам — отвърна Томи.

Лий изпръхтя в неуспешен опит да потисне смеха си, престори се, че кашля, и накрая изпелтечи.

— Съжалявам, мадам.

— Ще съжалявате, и още как — отвърна Карол. — Имам задача за вас тримата. Откакто съм тук, преглеждам нощните сводки, и малко ме безпокои честата поява на необясними пожари и съмнения за палежи в нашия район. През миналия месец е имало пет пожара със съмнение за палеж, а когато сверих сведенията си с униформените патрули, установих, че е имало още поне половин дузина необясними избухвания на пожари.

— Такива неща постоянно се случват край доковете — отбеляза Томи и сви небрежно рамене под раздърпаното си яке, излязло от мода поне преди две години.

— Разбирам, но все пак се чудя дали в цялата работа няма още нещо. Съгласна съм, че един-два по-малки пожара могат да бъдат в реда на нещата, но си мисля, че може би става дума за нещо друго.

Карол замълча, за да види кой ще зададе логичния въпрос.

— Подпалвач, това ли имате предвид, госпожо? — беше Дай Ърншоу. Тонът й беше любезен, но изражението й бе почти оскърбително.

— Сериен подпалвач, точно така.

За миг се възцари мълчание. Карол можеше да предположи какво си мислят. Централата за Източен Йоркшир беше сравнително нова, но те бяха работили в този регион при стария режим. Бяха наясно с всичко, а тя беше новачката, твърдо решена да блесне за тяхна сметка. И все още не бяха наясно дали да й съдействат, или да й пречат. Трябваше по някакъв начин да ги убеди, че има блестящо бъдеще, и че за тях е изгодно да се прикачат към нея.

— Има повтарящ се модел — настоя тя. — Пусти сгради, малките часове на нощта. Училища, предприятия на леката промишленост, складове. Нищо прекалено голямо, където може да има нощен пазач и той да извика ченгетата. Но независимо от това пожарите са сериозни. Причинили са големи щети и застрахователните компании сигурно вече са приритали.

— Никой не е споменавал нищо за развилнял се подпалвач — отбеляза спокойно Томи. — Обикновено пожарникарите ни казват, ако преценят, че нещо не е наред.

— Ако не са пожарникарите, местният вестник започва да досажда — намеси се Лий с уста, пълна с „Кит Кат“. Ядеше втори. Беше слаб като хрътка въпреки бисквитите и трите кубчета захар, които пусна в кафето си. Карол си каза, че трябва да го следи за признаци на невротичност и свръхактивност.