Дай нацупи устни в познатата й вече неодобрителна гримаса.
— Имаме като че ли двама кандидати. Алан Бринкли и Реймънд Уотсън. Сама ще видите, че и двамата са много задлъжнели. И двамата са местни. Уотсън е неженен, Бринкли се е оженил преди година. И на двамата всеки момент могат да им отнемат жилищата, и срещу двамата има заведени дела от кредитори, и двамата едва успяват да закрепят положението си. Зачестилите пожари са им дошли като манна небесна.
— Лоша работа — допълни Томи.
Карол отвори папката и извади листата с данни за двамата споменати сътрудници на пожарната.
— Добре сте се справили. Хубаво е, че сте се постарали да съберете подробна информация.
Лий сви рамене.
— Сийфорд си е едно голямо село. Всеки прави услуги всекиму — и си получава заплащането.
— Стига всичко да е в рамките на закона — каза Карол.
— Съмнявате ли се в нас? — попита провлечено Томи.
— Цитирайте пет убедителни причини, поради които да ви вярвам.
— Всички ли да викаме за разпит? — намеси се Лий.
Карол поразмисли. Всъщност й се искаше преди това да поговори с Тони, но не искаше да останат с убеждението, че шефката не е в състояние да взема самостоятелни решения.
— Ще ви кажа, когато прегледам подробно цялата документация — отвърна тя. — Може да намерим и друг начин, вместо да ги притискаме в ъгъла.
— Разрешение за обиск? — това беше отново Лий — най-старателният в екипа.
— Ще решим утре — обеща Карол. Изчака ги да си тръгнат, после натъпка и тази папка в издутата си чанта. Време беше да обходи набързо общото помещение и да се убеди, че всеки върши това, което му е било възложено. Искрено се надяваше, че никой не разчита на нея за вдъхновение. Душа не й беше останала.
Тъкмо се канеше да излезе, когато телефонът иззвъня.
— Инспектор Джордан.
— Обажда се Брандън.
— Сър?
— Току-що разговарях с колега от полицията в Западен Йоркшир. Стана дума за убийството. Той спомена, че главният заподозрян вероятно се е уплашил и е избягал. Някой си Саймън Макнийл. Каза също, че утре вероятно ще пуснат описанието му по вътрешния бюлетин с молба към колегите да го задържат, ако го разпознаят.
— Аха.
— Помислих си, че това може да те интересува — каза небрежно Брандън. — Все пак, съседи сме с тях.
— Разбира се, сър. Щом получа официалната молба за помощ, ще уведомя подчинените си.
— Не че ми се вярва, че ще се появи точно в нашия район.
— Аха. Благодаря, сър — Карол затвори полека телефона и каза тихо: — Ох, да му се не види.
Тони наплюнчи пръст и се постара да заглади неподатливите косъмчета на веждите си. Огледа се критично в огледалото, което, заедно с два оранжеви пластмасови стола, съставляваше цялото обзавеждане на миниатюрната стаичка, където го помолиха да чака. Надяваше се да има достатъчно убедителен вид. Беше навлякъл единствения си приличен костюм, за който Карол бе казала някога, че в него прилича на бивш футболист, видял и по-добри времена. Но дори тя не би могла да има възражения срещу светлосивата риза и тъмнолилавата вратовръзка.
Вратата се отвори и пред него застана същата невъзмутима жена, която му се бе представила като лична асистентка на госпожа Морган, но благодарение на Крис той бе успял да идентифицира като Бетси, любовницата на Мики.
— Надявам се, че всичко е наред — отбеляза тя.
— Да, разбира се.
— Чудесно — говореше с топъл, окуражаващ тон, като опитна начална учителка. Но Тони забеляза, че усмивката й е фалшива. Мислите й очевидно бяха заети с нещо съвсем друго. — Имам една молба към вас. По принцип Мики предпочита да разговаря с гостите си без всякаква предварителна подготовка, но тъй като… е, тъй като този път тя се чувства лично засегната, колкото и незначителна да е връзката й със случая, би искала да поговори с вас преди интервюто. Надявам се, че не възразявате?
В хладния й, подчертано изискан глас имаше стоманена нотка, която не оставяше възможност за отказ. Мики имаше късмет да бъде охранявана така зорко.
— Разбира се, че не — излъга той.
— Чудесно. Тя ще дойде след няколко минути. Мога ли да ви предложа нещо? Кафе? Минерална вода?
— Кафето от автомат ли е? — попита той.
— Да, за съжаление. Не се различава на вкус от чая, горещия шоколад и пилешкия бульон.
— В такъв случай не искам нищо, благодаря.
Бетси излезе и вратата щракна зад нея. Тони почувства как стомахът му се свива тревожно. Мразеше всякакви публични изяви. А днес към всичко се добавяше и допълнителното напрежение от ходовете, които предприемаше, за да смути Джако Ванс и да го принуди да направи грешка. Появите по време на срещите на Джако с почитатели бяха само първата стрела от колчана. Присъствието като гост в студиото в предаването на жена му вдигаше сериозно залозите. Нямаше смисъл да си играят на дребно.