Докато се въртяха рекламите, Ванс натисна копчето за запис. Спусна крака на пода и седна, приведе се напред и загледа съсредоточено екрана. Последната реклама отстъпи място на заставката на „На обяд с Морган“. Пред него отново изплува образът на жена му, която се усмихваше, като че ли виждаше пред себе си едничката светлина в своя живот.
— Добре дошли отново в студиото — каза тя. — Наш гост днес е прочутият клиничен психолог доктор Тони Хил. Радваме се, че си сред нас, Тони.
Камерата се отдръпна назад, за да хване и двамата, и Ванс видя за първи път шефа на Шаз Боуман. Той пребледня смъртно, после отдръпналата се от лицето му кръв нахлу обратно в тъмен прилив. Беше очаквал да види напълно непознато лице. Но човекът на екрана му беше познат. Беше го видял за първи път на онова състезание по танци. Навърташе се наоколо, говореше с редовните посетители. Първоначално го беше отписал като ново попълнение в жалката групичка на верните му почитатели. Но снощи, на откриването на спортния комплекс, когато го видя да раздава визитни картички на хората около него, нещо го бе усъмнило. Имаше намерение да изпрати някого да разбере кой е, но после забрави. И ето го сега, същият този непознат, седеше на дивана до жена му и се обръщаше към милионите зрители.
Този човек не беше някакъв обикновен досадник. Не беше и тъпо ченге. Бил е шеф на Шаз Боуман. А можеше да се окаже и враг.
— Отрази ли се на отдела трагичната смърт на обучаваната от вас следователка? — питаше грижовно Мики. В очите й трепна точната пропорция влага, която трябваше да подчертае дълбокото й съчувствие. Тя се приведе напред.
Тони отклони очи. Скръбта му беше очевидна.
— Ударът беше много тежък — отвърна той. — Шаз Боуман беше обещаваща криминалистка, интелигентна млада жена, и за мен е чест, че работех с нея. Имаше талант за психологическо профилиране, и за нас си остава незаменима. Но сме твърдо решени убиецът й да не остане ненаказан.
— Сигурно работите в тясно сътрудничество със следователите, на които е възложен случаят? — попита Мики. Реакцията му на този въпрос, който тя броеше за рутинен, я озадачи. Веждите му трепнаха и очите му се разшириха за миг.
— Всички служители в отдела по психологическо профилиране вършат това, което могат, за да бъдат от полза — каза той малко припряно. — А не е изключено и зрителите да могат да ни помогнат.
Мики беше впечатлена от умелото му измъкване. Надали един на хиляда от зрителите бе забелязал мимолетното стресване.
— Как би могло да стане това, Тони?
— Както знаете, Шаз Боуман е била убита в своя апартамент в Лийдс. Но ние имаме основание да подозираме, че убийството не е случайно. Възможно е дори убиецът изобщо да не е местен човек. В събота сутринта Шаз е била в Лондон — само дванайсет часа, преди да бъде убита. Не знаем къде е отишла и с кого се е срещала след десет и половина сутринта. Възможно е убиецът й да се е свързал с нея още по това време на деня.
— Искате да кажете, че може да я е следил някой маниак?
— Мисля, че може да е била проследена по обратния път от Лондон към Лийдс.
Това не беше съвсем точен отговор на въпроса й, но Мики нямаше време да изпада в подробности.
— Сигурно се надявате да намерите очевидци?
Тони кимна и насочи погледа си право към камерата, над която просветваше червената лампичка. Мониторът пред нея показваше с каква непресторена искреност отправя апела си. Божичко, този човек има вроден талант, каза си тя. В поведението му ме се забелязваше и помен от притеснение, докато се обръщаше настоятелно към зрителите.
— Търсим човек, който е виждал Шаз Боуман след десет и половина в събота сутринта. Имаше запомняща се външност. Най-характерни бяха яркосините й очи, привличаха погледа. Може да сте я видели сама или заедно с убиеца й, може да сте минали покрай нея на някоя бензиностанция — тя караше черен Фолксваген Голф. А може и да сте я видели в някое от крайпътните заведения по отсечката между Лондон и Лийдс. Може да сте забелязали как някой проявява необичайно силен интерес към нея. Ако е така, моля ви, обадете ни се.
— Можете да си запишете номера на полицейската приемна в Лийдс — прекъсна го Мики и номерът се появи на лента в долната част на екрана. Тя и Тони изчезнаха и на тяхно място се появи лицето на Шаз, която гледаше широко усмихната в обектива.