— Ако сте видели Шаз Боуман в събота, макар и за миг, моля, уведомете полицията.
— Защото ние искаме да заловим този човек, преди да убие още някого — добави Тони.
— И така, не се притеснявайте да се обадите в полицейската централа на Западен Йоркшир, или дори в местния полицейски участък, ако смятате, че можете да помогнете с нещо на следствието. Тони, благодаря, че беше с нас. — Тя обърна усмихнатото си лице към камерата, защото режисьорът крещеше нещо откъм студиото. — А сега е време за обедните новини.
Мики се облегна назад и въздъхна дълбоко.
— Благодаря, Тони — повтори тя, откопча микрофона и се наведе към него, така че коленете им се докоснаха под масата.
— Аз би трябвало да ви благодаря — каза той бързо, докато Бетси вече се упътваше към тях. Тя се пресегна над рамото му и се зае да откопчава и неговия микрофон.
— Аз ще ви изпратя — каза Бетси.
Мики стана.
— Беше много интересно — каза тя. — Искаше ми се да поговорим повече.
Възможността не беше за изпускане.
— Можем да вечеряме заедно някой път — предложи Тони.
— О, да, с удоволствие — Мики се учуди сама на себе си. — Свободен ли сте довечера?
— Да. Да, свободен съм.
— Хайде тогава да се видим довечера. Удобно ли е в шест и половина? Вечерям рано, защото сутрин идвам много рано на работа.
— Ще запазя маса.
— Не си правете труд. Бетси ще се погрижи, нали, Бетс?
Тони забеляза как по лицето на другата жена трепна за миг снизходителна усмивка, скрита незабавно зад безизразна професионална маска.
— Разбира се. Само че сега вече трябва да изведа доктор Хил, Мики — каза тя и му се усмихна.
— Добре. Ще се видим довечера, Тони.
Тя проследи с поглед него и Бетси. Наслаждаваше се на перспективата да поговори с наистина интелигентен човек довечера. Истеричният писък откъм слушалката я върна в суровата действителност. Имаше да отхвърля още голяма част от програмата.
— Минаваме направо към репортажа за анархията в класните стаи, нали? — каза тя и вдигна очи към остъклената стена на студиото. Мислите й се съсредоточиха върху пряката работа. Шаз Боуман беше вече минало.
Карол се взираше през прозореца на кабинета си към пристанището. Беше толкова студено, че никой не се разхождаше по кея. Ако изобщо някой минеше, се движеше забързано, дори тези, които разхождаха кучетата си. Дано и подчинените й бяха усилили темпото. Карол набра хотелския номер, който й бе дал Тони. Искаше да поговорят за сутрешното му интервю по телевизията и да му съобщи своите новини. Не й се наложи да слуша дълго музикалния сигнал.
— Ало? — обади се Тони.
— „На обяд с Морган“ мина страхотно, Тони. Ти как мислиш? Видя ли нашето момче?
— Не, него не видях, но тя ми хареса повече, отколкото очаквах. Умее да води интервю. Подвежда те с успокояваща тактика, и веднага набутва неудобните въпроси. Но мисля, че успях да кажа това, което исках.
— Значи Ванс не беше там?
— Не, не беше в студиото. Но тя спомена, че му е казала кой ще й бъде гост днес, така че се хващам на какъвто искаш бас, че нашето момче не е пропуснало предаването.
— Мислиш ли, че Мики усеща нещо?
— Че подозираме мъжа й? — въпросът й го учуди.
— Че мъжът й е сериен убиец — тази вечер й се стори разсеян. Обикновено разговорът с него вървеше като по сценарий.
— Струва ми се, че и през ум не й минава. Съмнявам се, че би живяла с него и при най-малкото подозрение — беше необичайно категоричен. Не беше никак присъщо за Тони да определя нещата като черни и бели.
— Той наистина е много ловък.
— И още как. Сега основната ни работа е да се опитаме да го извадим от равновесие. Започваме от тази вечер. Поканих жена му на вечеря.
Ревността я жилна незабавно, но това не пролича в гласа й. Имаше голям опит с Тони в това отношение.
— Наистина ли? Как успя?
— Струва ми се, че тя проявява искрен интерес към профилирането — отвърна той. — Да се надяваме, че ще успея да измъкна от нея някаква полезна информация.
— Ако ти не успееш, няма кой да го направи. Тони, опасявам се, че имаме проблем със Саймън — тя му предаде накратко разговора си с Джон Брандън. — Какво ще кажеш? Да го убедим ли да се предаде?
— Остави го да решава сам. Нали не възразяваш? Като имаш предвид, че може всеки момент да се появи у вас.