— Чие е вътрешното убеждение — ваше или на шефа?
Леон се позамисли.
— Става дума за колега. Въпрос на чест.
— Това е единственият дълг, който си струва да бъде изплащан. Оставям ви да работите. Внимавайте да не хлопнете силно вратата, когато тръгвате.
Леон долавяше подсъзнателно звуците, съпровождащи подготовката на домакина му за лягане — скърцането на дъсчения под, шумът на водопроводните тръби и на водата в тоалетната. После настана пълна тишина, нарушавана само от шумоленето на пожълтелите вестникарски страници.
Беше почти два сутринта, когато той намери това, което предполагаше, че търси. Споменаваше се само в една статия, и то съвсем между другото. Но ставаше като начало. Когато излезе на тъмната, пуста улица, Леон Джексън си подсвиркваше.
Не помнеше да е виждал по-чистосърдечен поглед. Тя набоде с вилицата си последното парче пушена патица и каза:
— Не е възможно това да няма някакво въздействие върху вас — нали отделяте толкова много време и усилия, за да проникнете в техния деформиран начин на мислене?
Тони се позабави, докато преглъщаше хапка полента10.
— Човек се научава да изгражда свои китайски стени — започна той най-сетне. — Хем знаеш, хем не знаеш. Чувстваш, без да чувстваш. Мисля си, че не е много по-различно от работата на журналист от новинарски екип. Как спите, след като сте водили репортаж за нещо от рода на клането в Дънблейн или катастрофата в Локърби?
— Да, но ние си оставаме извън събитието. А вие трябва да се вживеете, за да успеете, нали е така?
— Все пак и вие невинаги оставате извън събитията. Когато сте се срещнали с Джако новината е станала част от личния ви живот. Сигурно ви се е налагало да градите стени между това, което знаете за интимния му свят и това, което представяте пред света. Когато бившата му приятелка е правела онези разкрития по таблоидите, надали сте можели да обърнете гръб и да кажете, че това е просто някаква статия. Не засегна ли всичко това начина, по който възприемате света? — беше решил да се възползва от първата възможност да заговори за съпруга й.
Мики прибра кичура коса, паднал върху лицето й. Тони отбеляза, че дори след дванайсет години презрителното й отношение към Джили Уудроу си бе останало непроменено.
— Мръсница — промърмори тя. — Но Джако каза, че в по-голямата си част така наречените разкрития са пълни измишльотини, и аз му вярвам. Така че тези публикации всъщност не успяха да ме засегнат.
Появата на сервитьора я прекъсна. Двамата мълчаха, докато той им прибираше чиниите. След това Тони повтори въпроса си.
— Вие сте психолог, вие би трябвало да кажете — парира тя, бръкна в чантата си и извади пакет „Марлборо“. — Имате ли нещо против…?
Той поклати глава.
— Не знаех, че пушите.
— Само след вечеря и не повече от пет на ден — каза тя и направи смешна гримаса. — Малко съм побъркана на тема контрол върху собствените слабости.
Изразът го накара да трепне. Единственият случай, в който бе употребил същите думи, бе, когато описваше психиката на убиеца — маниак, който едва не бе отнел и собствения му живот.
— Изглеждате така, сякаш сте видели призрак — отбеляза тя, поемайки с почти чувствена наслада първата глътка дим.
— Просто си спомних нещо — отвърна той. — Главата ми е пълна с много странни асоциации.
— Вероятно. Чудя се как съзнавате, че напипвате правилната линия при профилирането.
Тя вдиша дълбоко цигарения дим и го изпусна на тънки струйки през ноздрите си. Очевидно въпросът наистина я интересуваше.
Той я изгледа внимателно. Моментът беше дошъл. Сега или никога.
— Вероятно по същия начин, по който всеки от нас чувства, че е доловил истината за нечий характер. Въз основа на някаква смесица от опит и познания. И, разбира се, въз основа на това какви въпроси задаваш.
— Например?
Интересът й беше толкова искрен, че Тони се почувства виновен, съзнавайки как ще наруши приятната атмосфера на вечерта.
— Джако не се ли дразни от това, че Бетси е влюбена във вас?
Лицето й застина. Зениците й се разшириха от обзелата я паника. След малко тя преглътна и успя да се засмее.
— Ако това беше опит да ме стреснете, успяхте напълно.
Беше се овладяла светкавично, но той бе прочел признанието в очите й.
— Не ви застрашавам по никакъв начин — каза той тихо. — Цял живот работя с поверителни сведения. Но не можете да ме правите на глупак. Цялата тази история между вас и Джако е фалшива като банкнота от девет паунда. Бетси ви е любовница много по-отдавна. Имаше и слухове. Но вашият любовен роман беше по-публично достояние от историята на Чарлз и Даяна. Запушихте устата на клюкарите.