— Защо говорите за това? — попита тя.
— Двамата с вас сме тук, защото сме любопитни хора. Аз отговорих на всички въпроси, които вие ми зададохте. Вие можете да ми върнете със същото или не, както решите.
Надяваше се, че усмивката му е добродушна.
— Божичко — каза тя смаяно. — Ама и вас ви бива.
— Иначе не бих достигнал върховете в професията си.
Мики го изгледа замислено и отпрати с махване на ръка сервитьора, който се канеше да им подаде менюто с десертите.
— Донесете ни още една бутилка „Зинфандел“ — каза тя, приведе се напред и заговори тихо. — Какво точно ви интересува?
— Каква е ползата на Джако от тази фантасмагория? Да не би и той да е хомосексуален?
Мики завъртя отрицателно глава.
— Джили разкара Джако веднага след злополуката, защото не искала да живее с инвалид. Тогава той се закле никога повече да не допуска сексуална връзка, която да засяга и чувствата му. Имаше нужда от параван, за да не го преследват кандидат — съпруги, на мен ми трябваше мъж, зад когото да крия Бетси.
— Взаимноизгодна връзка.
— Да, наистина взаимноизгодна. И за да бъда честна по отношение на Джако, той изпълнява стриктно своята част от сделката. Не знам точно как задоволява сексуалните си нужди, но предполагам, че ползва високоплатени проститутки. Честно казано, ми е все едно, стига това да няма никакво отношение към мен — тя загаси цигарата си и обърна към него добре отрепетирания невинен поглед, познат на телевизионните зрители.
— Странно е, че с тази професия, която предполага любопитство към хорските работи, вие не сте се опитали да научите нещо повече за съпруга си.
Тя се усмихна иронично.
— Дванайсет години брак с него ме научиха на едно — никой не може да опознае отблизо Джако. Не мога да твърдя, че лъже — каза тя замислено, — по-скоро казва прекалено малка част от истината. Възможно е отделни лица да знаят по някакъв дребен, но верен факт за него, но никой не знае цялата истина.
— Какво имате предвид? — Тони взе дискретно поднесената бутилка, напълни отново чашата на Мики и доля своята, която беше почти пълна.
— На публични места Джако се държи като идеалния съпруг, влюбен и грижовен, но това, разбира се, е роля. Когато сме само тримата, той е толкова отчужден, че ми се струва невероятно да сме живели почти дванайсет години под един покрив. Когато е за работа, поведението му е точно такова, каквото хората очакват от телевизионна знаменитост — перфекционист, малко вманиачен, крещи на екипа и асистентите си, ако нещо не стане точно така, както той го е искал. Застане ли пред публика, е въплъщение на чара. Когато работата опре до печелене на пари, се превръща в изключително ловък бизнесмен. Знаете ли, че срещу всеки паунд, който печели за благотворителни цели, слага по два в джоба си?
Тони поклати глава.
— Ако споменат пред него нещо такова, сигурно би казал, че така или иначе пълни фондове, които в други случаи биха останали празни.
— И няма причини да работи безплатно, нали? Така е. Когато аз участвам в благотворителни мероприятия, поемам изцяло дори собствените си разноски. Но да не забравяме доброволната му работа в болниците — помага като болногледач на смъртно болни пациенти, или на хора с тежки увреждания след злополуки. Прекарва с тях часове, изслушва ги, разговаря с тях винаги насаме, никой не може да присъства. Един път някакъв журналист беше се опитал да вкара тайно касетофон, за да разкрие „дълбоката същност на Джако Ванс“. Джако откри касетофона и го счупи. Буквално го стъпка, размаза го на пода. Всички мислеха, че ще постъпи и с журналиста по същия начин, но онзи си плю незабавно на петите.
— Човек, който държи на неприкосновеността на личния си живот — каза Тони.
— О, що се отнася до неприкосновеност, той си я е осигурил напълно. Има къща в Нортъмбърланд, някъде из пустошта. Виждала съм я само веднъж през тези дванайсет години — с Бетс бяхме тръгнали към Шотландия и решихме да му се обадим. Трябваше практически да го принудя да ни направи по един чай. Никога през живота си не съм се чувствала толкова нежелана — Мики се усмихна снизходително. — Да, определено може да се каже, че държи да не допуска никого до личния си живот. Но това ме устройва. По-добре, отколкото да ми се мотае през цялото време из краката.