— Може да ме сметнете за дребнава, но предпочитам ние да правим преценката, а не журналистите от местния вестник или пожарникарите — отвърна тя хладно. — Подпалвачеството не е детинско престъпление. То има ужасни последици, също като убийството. И както при убийството, и при подпалвачеството съществуват цял набор възможни мотиви. Измама, унищожаване на доказателства, елиминиране на конкуренция, отмъщение, заличаване на следи — все от списъка на „логичните“ мотиви. Но на другия край са неуравновесените престъпници — тези, които го правят за удоволствие, и дори за сексуално удовлетворение. Също като серийните убийци, в повечето случаи те действат по силата на някаква своя вътрешна логика и считат, че тя би трябвало да е ясна на всеки от нас.
За наше щастие серийните убийства са далеч по-рядко срещани от серийното подпалвачество. По преценка на застрахователите около една четвърт от всички пожари в Обединеното кралство са предизвикани умишлено. Я си представете само какво би било, ако една четвърт от смъртните случаи се дължеше на убийства?
Тейлър видимо се отегчаваше. Лий Уитбред я зяпаше безизразно, а ръката му вече се протягаше към пакета цигари, поставен пред него на масата. Дай Ърншоу явно бе единствената, която проявяваше достатъчно интерес, за да се включи в разговора.
— Чувала съм да казват, че процентът на случаите на умишлени палежи е показателен за нивото на просперитета на страната. Колкото повече умишлено предизвикани пожари има, толкова по-лошо е икономическото положение. А като си помислиш, тук имаме голяма безработица — допълни тя с вид на човек, който очаква никой да не обърне внимание на думите му.
— И това очевидно е нещо, което трябва да имаме предвид — кимна одобрително Карол. — Ето какво искам от вас. Проверете много внимателно нощните сводки на криминалния отдел и на униформените патрули от последните месеци, за да видим няма ли да открием нещо. Искам да разговаряте повторно с жертвите и да проверите за някакви общи черти на случаите — например едни и същи застрахователни компании. Разпределете си работата сами. Аз ще поговоря с шефа на пожарната, преди да се срещнем отново, да кажем, след три дни. Така. Някакви въпроси?
— С шефа на пожарната мога да се срещна и аз, мадам — каза оживено Дай Ърншоу. — Имала съм работа с него и преди.
— Благодаря за предложението, Дай, но колкото по-скоро се запозная с него, толкова по-добре ще се чувствам.
Устните на Дай се свиха неодобрително, но тя само кимна в отговор.
— Искате да зарежем останалите случаи, така ли? — попита Томи.
Усмивката на Карол пронизваше като шило за лед. Никога не бе имала слабост към кръшкачи.
— О, моля ви се, сержант — въздъхна тя. — Много добре знам по колко случая работите. Както казах още в началото на този разговор, идвам от Брадфийлд. Сийфорд може да не е голям град, но това не ни дава основание да работим с темпото на селски полицаи.
Тя стана и забеляза стъписването по лицата им.
— Не съм дошла тук, за да се карам с вас. Но ще го направя, ако се налага. Ако мислите, че като шеф съм гадно копеле, можете да ме наблюдавате. Колкото и много да ви карам да работите, няма да работите повече от мен. Бих искала да станем добър екип. Но за целта трябва да играете по моите правила.
Обърна се и си тръгна. Томи Тейлър се почеса по брадичката.
— Казаха ни го. Още ли мислиш, че става за чукане, Лий?
Дай Ърншоу сви тесните си устни.
— Само ако си натегач.
— Струва ми се, че и това няма да помогне — каза Лий. — Някой ще го яде ли този „Кит Кат“?
Шаз разтърка очи и отклони поглед от екрана на компютъра. Беше дошла по-рано, за да преговори набързо това, което бяха учили предния ден за специализирания софтуер. Това, че когато влезе, видя Тони, който работеше на един от компютрите, й се стори допълнителен късмет.
— Мислех, че аз съм единственият работохолик, страдащ от безсъние — поздрави я той.
— С компютрите съм жалка картина — отвърна тя сухо, опитвайки се да прикрие задоволството си, че ще го има на свое разположение. — Налага ми се да работя два пъти повече от всички останали.
Тони повдигна вежди. Рядко се случваше ченге да признае своя слабост пред външен човек. Или Шаз Боуман беше още по-необичайна личност, отколкото бе преценил в началото, или вече преставаха да го третират като чужденец.
— Мислех, че всеки, който не е навършил трийсет години, е факир с тези машинки — каза той меко.