От подутите устни на Дона се изтръгна само някакво нечленоразделно скимтене. Тя хвана одеялото със здравата си ръка и го придърпа в мъчителен опит да прикрие голотата си. Само с една стъпка Джако застана до матрака, надвеси се над нея и дръпна рязко грубата вълнена покривка. Вдигна протезата си и я удари с все сила по лицето. Тя падна обратно на матрака. Сълзите й се смесваха с протеклата от носа кръв и слуз.
Ванс отстъпи назад и я заплю. После започна спокойно да се съблича. Сгъваше дрехите си и ги подреждаше спретнато на стола. Чувстваше се възбуден и твърд, готов за това, за което бе дошъл. Наложило му се бе да чака много повече от обикновено заради онази мръсна досадница Боуман. Когато откриха тялото й, той не посмя да припари до къщата, докато не успя да разкара полицията. Безпокоеше се да не привлече по някакъв начин вниманието им. Но дори Тони Хил да смяташе, че е надушил нещо около него, доказателства нямаше, нямаше и кой да му обърне внимание. Ванс реши, че е безопасно да дойде дотук за една доза от това, което придаваше вкус на живота му — сладкият вкус на отмъщението и прелестта на чуждото страдание.
Той коленичи на матрака и разтвори грубо краката на момичето. Наслаждаваше се на съпротивата й, на жалките й опити да го спре, на безсилните й стонове. Когато проникна в нея, той се отпусна с цялата си тежест върху счупената й ръка.
Най-сетне устните на Дона Дойл успяха да оформят членоразделен звук. В мрачното малко подземие отекна съвсем ясно писъкът й:
— Не!
Карол отвори рязко вратата и почти издърпа Тони вътре и къщата.
— Тъкмо се чудехме дали не си се изгубил по пътя — каза тя и го поведе към масата, на която имаше голям термос с бульон, два големи хляба и най-различни сирена.
— Имаше катастрофа на магистралата — каза той, остави една папка на масата и се отпусна на най-близкия стол. Изглеждаше объркан и погълнат от някаква своя мисъл.
Карол сипа бульон в две чаши и подаде едната на Тони.
— Трябва да поговорим, преди да дойдат останалите. Тони, това, което правим, вече не е академично упражнение. Мисля, че той е отвлякъл още едно момиче — няколко дена преди да убие Шаз.
Това успя да прикове незабавно вниманието му. За каквото и да мислеше, когато пристигна, то бе забравено. Горящият поглед на тъмносините му очи срещна нейния.
— Някакви доказателства?
— Нещо ми подсказа да пусна циркулярно запитване за изчезнали лица от тази възрастова група. Днес следобед ми се обадиха от Дербишър за едно изчезнало момиче на име Дона Дойл. Четиринайсетгодишна. От Глосъп. Градчето е на около пет мили след края на шосе М57 — Карол му подаде копие на факса, изпратен от местния полицейски участък. — Майката поръчала отпечатването на тази листовка, защото от полицията не си давали много зор. Обичайният модел, нали забелязваш. Излязла от къщи рано сутринта, за да отиде на училище и предупредила, че вечерта ще закъснее. Липсват само най-хубавите й дрехи. В такива случаи това се определя като предварително подготвено бягство и дори случаят да не се води приключен, бива дискретно игнориран. Но аз поговорих малко със служителката, която разпитала майката, преди колегите й да загубят всякакъв интерес към изчезването. При това не съм задавала подвеждащи въпроси — тя сама ми каза, че два дни преди изчезването си Дона била на благотворително тържество, където почетен гост бил Джако Ванс.
— Боже мили! — възкликна Тони. — Карол, като се има предвид какво прави той с тях, тя може още да е жива!
— Изобщо не ми се мисли по въпроса.
— Но е възможно. Ако ги държи затворени известно време, преди да ги убие — известно е, че така постъпват много серийни убийци, заради усещането за власт над жертвите си — съществува възможността да не е посмял да отиде при нея много скоро след убийството на Шаз. Господи, трябва да намерим начин да открием къде ги убива — колкото е възможно по-скоро.
Двамата се спогледаха, обзети от мъчителното съзнание, че един човешки живот може би зависи от това колко добре ще си свършат работата.
— Той има вила в Нортъмбърланд — каза Тони.
— Надали ще го прави в собствения си дом — възрази Карол.
— Най-вероятно не, но не бих се учудил, ако мястото, където убива жертвите си, се намира някъде наоколо. Какво откриха нашите хора? — попита той мрачно.
Карол вдигна очи към стенния часовник.
— Не знам. Трябва да пристигнат всеки момент. Трябваше да се срещнат в Лийдс и да тръгнат заедно насам. Всички се обадиха, и доколкото разбирам, разполагаме с един куп находки.