— Съжалявам, че трябва да ви разочаровам. Отсъствала съм, когато са раздавали тези способности — отвърна Шаз. Разположи се пред екрана и нави ръкавите на памучния си пуловер.
— Правило номер едно: не си забравяй паролата — промърмори тя и се зачуди какво ли си мисли той за нея.
Под привидно спокойната външност на Шаз Боуман кипяха две движещи сили. От една страна я гризеше постоянен страх от провал, който подкопаваше всичко, което беше и постигаше. Когато погледнеше в огледалото, никога не виждаше това, което бе хубаво в нея, а само тънките устни и недостатъчно добре оформения нос. Когато обмисляше всичко, което беше постигнала, виждаше само провалите, а успехите просто пропускаше. Противоположната движеща сила беше амбицията й. По някакъв начин, още от първия миг, когато бе започнала да формулира стремежите си, поставените цели възстановяваха нарушеното й самочувствие и изтласкваха ранимостта й на заден план, преди тя да успее да я унищожи. Когато амбицията заплашваше да се превърне в арогантност, се намесваха страховете й, които й връщаха равновесието и човечността.
Основаването на отдела по профилиране съвпадна толкова съвършено с посоката, в която се движеха мечтите й, че тя съзря в това пръста на съдбата. Това, разбира се, не означаваше, че бе редно да се отпусне. Дългосрочните планове на Шаз за кариерата й предполагаха, че нейната звезда трябва да грее по-ярко от всички останали в този отдел. Един от начините, по които смяташе да постигне целта си, бе да анализира мисловните ходове на Тони Хил, както ключарят проучва ключалка, да измъкне всяка трошица познание, до която успее да се добере и същевременно да му влезе под кожата така, че да й помага, когато тя се нуждае от помощ. Част от метода й бе да записва тайно всички срещи на групата, защото беше убедена, че всички останали са по-добри от нея. После прослушваше разговорите отново и отново, винаги, когато имаше възможност. А сега късметът й подари този случай.
Шаз се мръщеше и се взираше в екрана, борейки се с мъчителната процедура по регистрирането на досие за престъпление, а после и през необходимото сравняване на всички показатели с такива от досиетата на предишни престъпления, запаметени в компютъра. Когато Тони стана от стола си, тя отбеляза това с периферното си зрение, но си наложи да не прекъсва работа. Последното, което й трябваше, бе той да реши, че тя се натяга.
Беше толкова съсредоточена, че наистина не забеляза, когато той се върна отново в стаята през вратата зад гърба й, докато подсъзнанието й не регистрира лек аромат на мъжки одеколон. Трябваше да впрегне цялата си воля, за да не реагира. Продължи да удря по клавишите, докато ръката му навлезе в периферното й зрение и постави на бюрото картонена чаша с кафе и кифла.
— Не е ли време за почивка?
Тя потърка очи, откъсна се от екрана и каза:
— Благодаря.
— Няма защо. Има ли нещо неясно? Ако искаш, можем да прехвърлим всичко заедно.
Шаз продължи да се държи подчертано въздържано. Не се вкопчвай в първото предложение, напомни си тя. Не искаше да черпи от натрупания пред Тони Хил кредит, преди това да стане абсолютно необходимо, а за предпочитане едва след като самата тя бе успяла да му помогне по някакъв начин.
— Въпросът не е в това, че не разбирам — каза тя. — По-скоро не се доверявам на системата.
Тони се усмихна. Упоритата й затвореност го забавляваше.
— Да не си от онези деца, които искат доказателства, че две и две винаги ще бъдат четири?
Прониза я тръпка на задоволство, защото явно бе успяла да подобри настроението му, но тя бързо я потисна. Побутна кифлата настрани и свали капака от чашата с кафето.
— Винаги съм имала слабост към доказателствата. Защо съм започнала работа в полицията, как мислите?
Тони се усмихна накриво и я изгледа проницателно.
— Мога да се опитам да предположа. Избрала си чудесна почва за себедоказване.
— Не съвсем. Пътят отдавна е проправен. Американците отдавна вършат същата работа като нас, дори имат вече учебници по профилиране, направени са филми по темата. На нас, както винаги, ни трябваше доста време, за да включим на същата вълна. Вие сте един от тези, които наложиха тази работа, и за нас няма вече какво да утвърждаваме.
Шаз отхапа голям залък от кифлата и кимна доволно, наслаждавайки се на пълнежа от кайсиево сладко.
— Нищо подобно — отвърна сухо Тони, упътвайки се към своето място. — Едва сега започва обратната реакция. Наистина, мина много време, докато полицията признае, че сме в състояние да им оказваме реална помощ, но сега започна атаката на журналистите. Допреди една-две години се, отнасяха с нас като с богове, а сега правят списъци на всичките ни недостатъци. Прекалиха с рекламата, затова трябва да намерят начин да обвинят нас, че не задоволихме големите очаквания, които самите те предизвикаха.