— Никакъв, като изключим това, че не знаем със сигурност дали ги държи затворени известно време, преди да ги убие — отвърна Тони.
— Е, да, не знаем. А може пък и да знаем, а?
Ако хората около нея бяха кучета, точно сега всички щяха да са изправили уши.
— Давай нататък — окуражи я Тони.
— Най-хубавото на това да си лесбийка на моята възраст е, че когато се появих на сцената, трябваше да бъдем много дискретни и съответно всички, които искаха да правят кариера, се познаваха помежду си. Сега повечето жени, с които се срещахме на чашка по дискретните заведения, са големи шефове на най-различни места. Една от тях по някаква случайност е съдружник в рекламната агенция, която води връзките с обществеността на Джако — тя извади от джоба на якето си някакъв факс. — Ето ви програмата на Джако за последните шест седмици. И така, ако не е Супермен и ако жена му не е замесена в историята, има само едно място в страната, където може да държи момичето — тя се облегна назад и започна да ги наблюдава как осмислят наученото.
Тони прокара пръсти през косата си.
— Знам, че има вила там някъде. Но районът е голям. Как да стесним границите на търсене?
— Може пък да го прави в собствената си вила — предложи Леон.
— Да — намеси се Саймън нетърпеливо. — Защо не отидем да огледаме къщата?
— Не знам — каза колебливо Крис. — Във всяко друго отношение е бил толкова предпазлив, че не ми се вярва да е поел такъв голям риск.
— Толкова голям ли е рискът? — попита Тони. — Води момичетата там по тъмно, и никой нито ги вижда, нито ги чува след това. Следа от трупове няма. А не забравяйте, че нашето момче помага като доброволец в болницата в Нюкасъл. Там неминуемо имат пещи за отпадъците. Той вечно натрапва образа си на момче от народа. Ловя се на бас, че често ходи в котелното да побъбри с момчетата. Сигурно им помага и да зареждат пещите от време на време. Кой при това положение би обърнал внимание на още един чувал — в който има нарязан труп?
Всички мълчаха, вледенени от ужас. Тони почеса наболата си брада.
— Трябваше да съобразя по-рано. Маниак като него има амбицията да овладява всяко положение. Би се решил да убива единствено на място, за което е убеден, че държи всичко под контрол.
— Да тръгваме — Саймън побутна встрани чашата с кафе и посегна за якето си.
— Не — каза твърдо Тони. — Саймън, моментът не е подходящ да се правим на герои от екшън. Трябва да планираме много внимателно всеки ход. Не можем да нахлуем вътре и да се надяваме, че резултатът ще оправдае постъпката ни. Адвокатите му ще ни направят на нищо. Трябва да имаме стратегия.
— Лесно ти е на теб, човече — възрази Леон. — Нали ченгетата не търсят теб, за да те арестуват. Ти поне можеш да спиш нощем в собственото си легло. Трябва да приключим случая колкото е възможно по-бързо и заради Саймън.
— Добре, добре — каза успокояващо Крис. — Нищо не пречи да направим една обиколка из околността и да показваме на хората снимка на Дона Дойл. Ако съдя по графика му, тя би трябвало да е пристигнала там сама. Сигурно им казва да отидат до онова място с влак или автобус. Ще направим светкавична обиколка на железопътната гара и автогарата, ще разговаряме с целия персонал. И с местните хора. Освен това, ако има друга, малка гаричка по-близо до вилата на Джако, все някой би трябвало да я е видял да слиза там.
Саймън стана. Тъмните му очи горяха.
— Какво правим още тук?
— Не можем да направим нищо през нощта — подчерта Крис.
— Пътят дотам е два часа и половина. Така или иначе нямаме какво друго да правим, нали? Хайде да тръгваме, ще намерим някой евтин хотел и ще започнем да обикаляме рано сутринта. Съгласен ли си, Леон?
Леон загаси цигарата си.
— Стига да не трябва да пътувам с твоята кола. Крис, ти какво караш?
— Няма да си паднеш по музиката, която слушам. Най-добре е да вземем всички коли. Става ли, Тони?
— Става. Но ще обещаете да не се навъртате близо до неговата къща. Разчитам на думата ти, Крис.
— Имаш думата ми, Тони.
— Какво ще кажете вие двамата? Като се има предвид, че технически погледнато ви ръководи Крис, защото е с по-висок чин.
Леон се намръщи, но кимна, макар и с нежелание. Саймън също прие.
— Така да бъде. И без това е по-добре аз да не вземам решенията.
— Какви са твоите планове, Тони? — попита Крис.
— Прибирам се, за да съставя цялостен профил въз основа на всичко, което междувременно успяхме да установим. Напълно ви разбирам, че искате да тръгвате веднага на север, но ако междувременно Карол и Кей се върнат с това, което ни трябва, мисля да потеглим тримата заедно рано сутринта към Западен Йоркшир, за да ги убедим да легализират издирването. Затова не бива да правите нищо, освен проучвания сред местното население, докато не се чуете с нас. Ясно ли е?