Крис кимна сериозно.
— Вярвай ми, Тони. Шаз означаваше много за мен. Няма да рискувам провал на всичките ни усилия.
Ако думите й имаха за цел да пропъдят нападателния блясък от очите на двамата млади мъже, целта беше постигната. Дори Леон спря да пружинира нетърпеливо на място.
— Не съм забравил — каза Тони. — Не съм забравил и колко много искаше да залови Джек Хубавеца.
— Знам — кимна Крис. — Щуро хлапе беше. Сигурно би се радвала да участва.
Навремето и тя знаеше почти всичко, което можеше да се знае за компютрите. Карол си припомняше с копнеж онези времена, някъде около 1989 година, когато тя беше почти същата фурия като брат си. Но после постъпи на работа в полицията и тази работа измести останалите й интереси. Докато тя се бореше със закона за полицията, Майкъл следеше развитието на хардуера и софтуера, където нещата се променяха почти ежедневно. Сега беше като с едноока сред зрящи. Знаеше достатъчно, за да може да оперира с цифри и команди, да възстановява загубени файлове от небитието и да пренаписва стартиращи файлове, така че да накара съпротивляващата се машина да работи.
Но й стигаше да прекара десет минути с брат си и приятеля му Дони, за да осъзнае, че разбира от компютри толкова, колкото разбира човек от готвене, ако може само да кипне вода за чай. Съдейки по изражението на Кей, и тя не бе по-ориентирана. Наистина беше по-добре, че дойде с нея. Поне знаеше достатъчно, за да прецени кога момчетата се отплесваха в някакъв свой свят и да ги върне към пряката им работа.
Двамата мъже, които седяха пред монитор с размерите на телевизионен екран в кръчма, разговаряха неразбираемо за видео драйвъри, и смарт кешове и локални шини. Карол изобщо не можеше да свърже тези думи с това, което правеха. Знаеше от Майкъл, че в Северна Англия няма по-добър от Дони в компютърната обработка на снимки и видеокадри. За щастие той работеше в същата сграда, където се намираше и софтуерната фирма, в която работеше Майкъл. Освен това, въпреки предположенията на Крис, той бе дотолкова лишен от личен живот, че замени с удоволствие една вечер, прекарана с „Досиетата Х“ и вечеря от микровълновата печка, с възможността да покаже всички номера на занаята, които владееше.
Карол и Кей надничаха иззад гърбовете им към екрана. Дони вече бе направил всичко, което бе по силите му, за регистрационния номер. Резултатът потвърди със сигурност последните две цифри и даде висока вероятност за третата. Сега работеше върху образа на шофьора. Известно време си игра с няколко кадъра в цял ръст, обяви, че е доволен от резултата и разпечата две цветни копия, за да могат двете жени да ги огледат по-добре. Колкото повече гледаше, Карол все повече се убеждаваше, че лицето под бейзболната шапка, прикрито и зад тъмни очила, принадлежи на Джако Ванс.
— Какво ще кажеш? — попита тя Кей.
— Не знам дали страничен човек може да го различи измежду няколко души въз основа на тази снимка, но ако знаеш кого търсиш, ти е ясно, че е той.
Междувременно, без да го бяха молили, Дони вече работеше върху една снимка, на която се виждаха главата и раменете на човека, сипал бензин в черния голф по обяд през същата събота, когато бе умряла Шаз Боуман. Трудно беше да се намери подходяща снимка, защото през по-голямата част от времето козирката на шапката бе засенчвала лицето му, а през останалото време той стоеше наведен към резервоара. Превъртайки бавно кадър след кадър, Дони най-сетне намери един, на който човекът поглеждаше за миг нагоре към колонката, за да види колко бензин е сипал.
Нервите й се опънаха, докато наблюдаваше усилията на Дони да подобри качеството на образа. Непрекъснато поглеждаше часовника си, съзнавайки, че мястото й не е тук, и че ако междувременно нещо стане в Сийфорд, ще се накисне в страшна каша. Минутите се влачеха, докато мощният процесор търсеше в паметта на компютъра по-добрата алтернатива на пикселите на екрана. Въпреки че броят на изчисленията, които правеше за секунда, бе практически неразбираем за човешкия мозък, на Карол й се струваше, че се бавят ужасно. Накрая Дони отклони поглед от екрана и тикна собствената си бейзболна шапка назад от челото.