Дони проследи погледа и разбра колебанията й.
— Там винаги има хора, и по това време също. Позвънете им. Нищо не губите.
А Дона Дойл имаше какво да изгуби, каза си Карол, когато срещна умолителния поглед на Кей. Освен това Лийдс беше на половин път между Манчестър и Сийфорд. Подчинените й бяха възрастни хора. Надали щеше да им е за първи път да се оправят сами.
Да видим първо жертвите. Винаги трябваше да се започва от тях. В случая проблемът беше да убеди хората, че те наистина са жертви. Тони съзнаваше, че винаги съществува възможността да са сбъркали. Толкова много искаха Шаз да е била права, толкова отчаяно се стремяха те да са хората, които ще спрат убиеца й, че може и да се заблуждаваха за стойността на притежаваните доказателства. Беше трудно да се приеме, че натрупаните косвени улики срещу Джако Ванс си оставаха косвени улики и нищо повече.
Но започнеше ли да разсъждава така, щеше да се побърка. И Саймън щеше да бъде арестуван в момента, в който прекрачеше прага на собствения си дом.
— Жертвите — повтори Тони на глас. Взря се в екрана на лаптопа и започна да пише.
„Първата известна от групата предполагаеми жертви на убиеца е Барбара Фенуик. Била е убита преди дванайсет години (виж приложеното обобщение на следовател Леон Джексън за подробности по престъплението). Можем да твърдим със сравнителна сигурност, че това е първото убийство на извършителя, тъй като няма по-ранни регистрирани убийства, носещи неговия така наречен «подпис» — смазването на дясната ръка на жертвата. Това е недвусмислено подпис на психопатичен убиец — причиняването на такава травма няма логична връзка с акта на сексуално насилие и убийството, има ритуален характер и следователно можем да приемем, че има специално значение за убиеца. Като се има предвид церемониалният характер на нанасянето на травмата, можем да предположим, че същото пособие е било ползвано за нанасяне на същата травма и при другите убийства; следователно може да се очаква, че същото смазване на ръката ще се наблюдава и при другите жертви.
Съществува поне още едно доказателство в полза на предположението, че това е първото убийство на извършителя. Убиецът е избрал място, което според него е било достатъчно изолирано и сигурно, за да извърши несмущаван от никого престъплението си, но всъщност става така, че едва не го залавят на местопрестъплението. Това трябва да го е уплашило много и той вероятно е предприел мерки, за да обезопаси мястото, където е възнамерявал да убива жертвите си за в бъдеще. Фактът, че труповете на следващите му жертви не са открити, доказва, че предприетите мерки са били успешни.“
Той спря и разгледа отново списъка с общите черти на изчезванията, които Шаз бе представила пред отдела. Имаше чувството, че това се бе случило преди цяла вечност. Длъжен бе да направи всичко необходимо, та работата й да не отиде нахалост. Преписа списъка с няколко изменения и допълнения, после продължи.
„Докато при всички подобни групирания по белези наличието на две или три общи характеристики е в рамките на очакваното, броят им и нивото на съвпаденията в тази група са много над нивото на случайността. Особено важна е външната прилика между жертвите, които си приличат като сестри.
Още нещо, може би най-важното — те не само си приличат помежду си, но приличат като сестри и на една жена на име Джили Уудроу. Тя е изглеждала точно като тях преди петнайсет или шестнайсет години — когато е станала първата известна любовница на Джако Ванс, нашия заподозрян. По мое мнение не може да се говори за съвпадение, когато става дума, че блестящата спортна кариера на Джако Ванс е била насилствено прекъсната, когато дясната му ръка била ампутирана след злополука, при която била смазана толкова жестоко, че нямало надежда да се възстанови.
Освен това Барбара Фенуик е била убита само четиринайсет седмици след злополуката, при която Джако Ванс остава без ръка. През по-голямата част от този период той лежи в болница, възстановява се от травмите и е подложен на интензивна физиотерапия. Точно по време на престоя му в болницата Джили Уудроу го уведомява, че прекратява връзката им, която за нея от доста време е нежелана и потискаща. (Виж приложени бележки от разговора с Дж.У., проведен от следовател Саймън Макнийл). Съчетанието на стреса от тези две събития е било достатъчно да отключи сексуално-хомицидна мания у човек, който е бил предразположен да отреагира асоциалните си импулси с насилие.