Защото хванеха ли го, всичко пропадаше. Никога нямаше да успее да изплати дълговете си. Морийн никога нямаше да му прости, ако се оставеше да го хванат.
— Не трябваше ли да си в Сийфорд? — бе попитал Тони.
— Мобилният телефон е в мен. По магистралата пътят до там ще ми отнеме само половин час повече, отколкото ако тръгна от къщи. При това е крайно наложително да прегледаме всичко, с което разполагаме, и да решим какво да правим по-нататък.
— Влизай тогава.
Карол се забави повече с четенето на неговия доклад. На него не му беше необходимо много време, за да прегледа снимките и видеозаписите, които тя бе донесла. Но докато я чакаше, той не се отегчаваше. Непрекъснато превърташе лентите и прехвърляше в ръце снимките. По стиснатите му устни играеше усмивка, очите му горяха. Най-сетне Карол приключи. Съучастническият поглед, който си размениха, говореше, че са имали право. Сега вече можеха да представят материал за възбуждане на следствие, който не можеше да бъде пренебрегнат.
— Добра работа, докторе — каза Карол.
— Добра работа, инспекторе — отвърна Тони.
— И рече профайлърът: „Отмъщението е мое“.
Той кимна.
— Иска ми се да бях обърнал повече внимание, когато Шаз повдигна въпроса за първи път. Може би тогава щяхме да постигнем същото, без да заплащаме такава цена.
Карол посегна импулсивно и покри ръката му със своята.
— Не ставай смешен, Тони. Никой не би започнал следствие въз основа на данните, които тя представи на онова занятие.
— Нямам точно това предвид — той прокара пръсти през косата си. — Искам да кажа, че като психолог бях длъжен да я преценя правилно. Трябваше да знам, че тя няма да остави нещата така. Трябваше да обсъдя всичко с нея, да й обясня, че работата й не е отхвърлена, да потърся начини да продължим издирването на данни, без да излагаме нея на риск.
— Със същия успех можеш да кажеш, че и Крис Дивайн е виновна — каза рязко Карол. — Тя е знаела, че Шаз отива да разговаря с него, а я е оставила да отиде сама.
— А ти как мислиш, защо Крис прекарва малкото си свободно време, кръстосвайки Нортъмбърланд в компанията на Леон и Саймън? Това не е чувство за дълг, а чувство на вина.
— Не можеш да поемеш отговорността за всички тях. Шаз беше полицай. Трябваше да прецени правилно риска. Нищо не е налагало такава директна атака — следователно и да беше опитал да я спреш, тя сигурно нямаше да ти обърне внимание. Не мисли повече за това, Тони.
Той вдигна глава и прочете в очите й съчувствие. После кимна натъжено.
— Оттук нататък работата ни трябва да има официален характер, и затова е важно да не допускаме обвинения, че излизаме извън контрол, както е станало с Шаз.
Карол отдръпна ръката си от неговата.
— Радвам се, че го каза, защото започвам да се притеснявам. В крайна сметка, събрали сме такива сериозни доказателства, без да имаме пряка връзка със следствието. Нямаме и никакво оправдание да задържаме нито едно от доказателствата, освен обичайното „Ами останало е в чантата ми, шефе“. Представям си как защитата ще ме накълца на кайма. „И така, инспектор Джордан, вие искате съдебните заседатели да повярват, че сте тръгнали като единак на поход за справедливост, която вие — само вие, срещу цялата полиция на Западен Йоркшир от другата страна — сте били в състояние да извоювате. И че в този процес по някакъв начин сте попаднали на единственото доказателство, което свързва моя клиент с убийството на следовател Боуман, жена, която е виждал един път през живота си, и то за по-малко от час? А какво работеше брат ви, инспектор Джордан, бихте ли повторили? Вълшебник в компютърния бизнес, описанието отговаря на истината, нали? От онези майстори, които могат да превърнат дигиталния образ във всичко, което си поискат?“. Всичко това трябва вече да се движи от централата в Западен Йоркшир, за да могат да изградят стабилно обвинението.
— Знам. Очаквахме, че ще настане момент, в който ще престанем да си играем на самотни рейнджъри, и той вече настана. Ще трябва да прикрием и теб по някакъв начин. Утре сутринта отивам право в отдел „Убийства“. Как ти се струва?