— Разбираш ли, Нелсън, това е единствената ми възможност да го убедя, че знам за какво говоря. Трябва да го привлека на своя страна. Бог ми е свидетел, че имам нужда от някой, който да бъде на моя страна.
Нелсън я потупа с лапа по ръката, сякаш отговаряше на думите й. Карол изпи набързо остатъка от кафето си и се изправи на крака с едно гъвкаво движение, също като котката. Бързо бе разбрала едно от предимствата да бъдеш шеф — работното време, което й позволяваше да посещава фитнес центъра по-често от един път месечно. Вече чувстваше подобрението на мускулния си тонус и по-добрия аеробен капацитет. Би било чудесно да има още някой, който да ги оцени, но тя не поддържаше тялото си заради това. Правеше го заради себе си, защото така се чувстваше по-добре. Гордееше се с тялото си, наслаждаваше се на неговата сила и гъвкавост.
Един час по-късно, докато търпеливо понасяше обиколката на централната сграда на пожарната, изпита задоволство от физическата си подготовка, която й позволяваше да върви в крак с дългокракия Джим Пендълбъри.
— Справяте се с организацията далеч по-добре от нас — отбеляза Карол, когато най-сетне се озоваха обратно в офиса му. — Трябва да ми откриете тайната на ефективността си.
— Бюджетът ни е толкова орязан, че всичко действително трябва да се движи като по масло — отвърна Пендълбъри. — Преди държахме във всички филиали професионално подготвени служители по двайсет и четири часа в денонощието, но това наистина ни излизаше прекалено скъпо. Знам, че много от момчетата мърмореха навремето, но преди няколко години разпределихме работата на пълни и половин смени. Трябваха ни няколко месеца, докато се преориентираме, но аз като ръководител считам решението за добро.
Карол направи гримаса.
— Само че на нас не би ни вършило работа.
Пендълбъри сви рамене.
— Кой знае. Спокойно можете да изградите една постоянна група, която да поема рутинните работи, и една ударна група, която да се намесва само когато и както се наложи.
— Вече имаме нещо подобно — каза сухо Карол. — Постоянната група е нощната ни смяна, а ударната — дневната. За съжаление, никога не е достатъчно спокойно, за да намалим работното време на една от двете.
Карол продължаваше да добавя на ум нови черти към образа на шефа на пожарната. Докато разговаряха, правите му черни вежди се свиваха и издигаха над синьо-зелените очи. За човек, чиято работа бе свързана с продължително седене зад бюрото, кожата на лицето му бе учудващо обветрена — когато не се мръщеше или усмихваше, се виждаше колко бяла е кожата на бръчиците около очите му в сравнение с останалата част от лицето. Сигурно се занимава с ветроходство или риболов в свободното си време, каза си тя. Когато той наведе глава, потвърждавайки нещо, което тя бе казала, Карол забеляза сребристи нишки в тъмните му коси. Сигурно е подминал трийсетте с няколко години, реши тя, коригирайки първоначалната си оценка. Имаше обичая да анализира хората, с които се запознаваше, представяйки си как би звучало описанието им в полицейски бюлетин. Никога не й се беше налагало да прави компютърна възстановка на лицето на някой, когото познаваше, но беше уверена, че практиката я бе направила възможно най-подходящият свидетел за такива ситуации.
— Надявам се, че сега, когато видяхте как работим, сте по-склонна да приемете, че когато изразим съмнения за палеж, не дрънкаме пълни глупости? — Тонът на Пендълбъри беше шеговит, но очите му я гледаха предизвикателно.
— Никога не съм се съмнявала в компетентността на мнението ви — отвърна тя спокойно. — Съмнявах се по-скоро, че приемате нещата толкова сериозно, колкото би трябвало. — Отвори с щракане ключалките на чантата си и извади папката. — Бих искала да прехвърля подробностите около тези инциденти заедно с вас, ако можете да ми отделите толкова време.
Той наклони глава на една страна.
— Интересно, дали намеквате за това, което имам предвид и аз?
— Сега, когато знам как ръководите работата си, не мога да повярвам, че не ви е минавала през ума мисълта за серийно подпалвачество.