— Вие разпуснахте екипа ми. Откъде мога да знам къде е Саймън сега? — хладният му тон едва прикриваше врящата в него ярост.
— Е, нищо. Ще го спипаме рано или късно. Убеден съм, че моите момчета ще намерят нещо по-солидно за пред съда, а не разни видеозаписи, напудрени от братчето на приятелката ви. — Като забеляза учудването на Тони, той кимна мрачно. — Знаем всичко за вас и инспектор Джордан. Да не мислите, че в нашата работа нещо може да остане скрито?
— Непрекъснато подчертавате, че се интересувате от доказателства, а не от предположения — каза Тони. Единствено силата на волята му помагаше да се владее. — За ваше сведение инспектор Джордан не е и никога не е била моя интимна приятелка. А твърдението ми, че Джако Ванс е сериен убиец не почива единствено на уликите от видеоматериала. Не искам да ви уча на собствения ви занаят, но бихте могли поне да погледнете моя доклад, който съдържа сериозни доказателства.
Маккормик взе папката от масата и я прелисти набързо.
— В моите очи психологическият профил не може да бъде доказателство. Слухове, намеци, инсинуации на злонамерени лица — това е основата на вашите доказателства.
— Собствената му съпруга заявява, че никога не е спала с него. Да не би това да се счита за нормално поведение в Западен Йоркшир?
— Тя може да има един куп причини да ви лъже — заяви Маккормик и подхвърли обратно папката, която изшумоля тихо.
— Говорил е с Барбара Фенуик два дни преди тя да бъде отвлечена и убита. Ето, всичко е тук, в полицейското досие. Едно от първите благотворителни мероприятия с негово участие след злополуката, която е унищожила мечтите му за слава. Имаме негови снимки на други срещи с публиката, на които е заедно с някои от момичетата, които също са изчезнали безследно скоро след това. — Тони вече говореше без убеждение. Не можа да установи контакт, който би бил необходим, за да могат полицаите да отстъпят и да се замислят сериозно върху думите му. Нещо по-лошо, очевидно бе успял да подразни Маккормик така, че кажеше ли „черно“, Маккормик незабавно щеше да каже „бяло“.
— Човек като него разговаря всяка седмица със стотици момиченца, на които не им се случва нищо — заяви Маккормик и се отпусна на един стол. — Вижте какво, доктор Хил, съзнавам, че на човек с вашата репутация му е трудно да признае, че е станал за смях. Защо не погледнете вашия човек, Макнийл. Бил е влюбен в момичето, а тя като че ли не му е отговаряла с взаимност. Твърдението, че тя му била обещала да излязат заедно преди общата вечер с колегите, се поддържа единствено от него. Видели са го да заобикаля зад къщата по времето, когато се предполага, че е била убита. Открихме отпечатъци от пръстите му върху стъклото на френските прозорци. А сега на всичкото отгоре взе, че изчезна. Трябва да признаете, че това е доста по-убедително от една купчина косвени улики срещу човек, който е национален герой. Усилията ви са напълно разбираеми. Аз също бих се чувствал като вас, ако преследваха мой подчинен. Просто трябва да признаете пред себе си, че сте сбъркали. Подбрали сте неподходящ човек за вашия отдел.
Тони стана.
— Съжалявам, но не споделям вашето мнение. Толкова повече, защото според мен Джако Ванс наскоро е отвлякъл поредното момиче, което може да е още живо. Господа, няма по-незрящ човек от този, който отказва да види. Искрено се надявам вашата слепота да не стане причина за смъртта на Дона Дойл. А сега, ако ме извините, имам важна работа.
Уортън и Маккормик не направиха опит да го спрат. Когато беше вече на вратата, Уортън каза:
— Мисля, че за Макнийл ще е по-добре да не чака да го заловят.
— Не знам защо, но не ми се вярва да е така — отвърна Тони.
Когато стигна до паркинга, се подпря на колата си и отпусна глава върху скръстените си ръце. Какво, по дяволите, му оставаше? Единственият старши офицер, който вярваше на нестабилните доказателства, беше Карол, а тя не се радваше на доверие в полицията на Западен Йоркшир, това поне беше ясно. Липсваха им още улики, но те бяха такива, с каквито можеха да се сдобият единствено с помощта на възстановки на телевизионни записи и апели към свидетели в националната преса — това не влизаше във възможностите на един психолог с не особено добра репутация, две работещи на своя глава ченгета от двата края на страната, и трима младши следователи.
Традиционните методи им изневериха. Сега вече дойде времето да захвърлят правилниците. Беше го правил и преди и така спаси живота си. Този път може би щеше да успее да спаси живота на друг човек.