Карол застана на вратата на общото помещение, опряла юмруци на хълбоците си, и впери яростен поглед напред. Новините я бяха изпреварили и единствените двама следователи в стаята бяха явно много потиснати. Единият преписваше някакви бележки от разпит, другият ровеше мрачно из купчина папки. Никой не помръдна, само погледнаха плахо към нея, когато тя влезе.
— Къде е той? — попита Карол.
Двамата следователи се спогледаха и очевидно стигнаха до някакво споразумение. Този, който пишеше, проговори, без да откъсва очи от работата си.
— Сержант Тейлър ли, госпожо?
— Че кой друг? Къде е? Знам, че е бил тук по-рано, но искам да разбера къде е сега.
— Излезе веднага, щом разбра какво се е случило с Дай — каза другият.
— И къде отиде? — Карол нямаше намерение да отстъпва. Не можеше да си го позволи. Не заради бъдещия си авторитет като началник, а в името на самоуважението си. Топката беше в нейното поле, и тя нямаше намерение да бяга от отговорност. Но трябваше да разбере защо организираната от нея операция пропадна с такива катастрофални последици. Имаше само един човек, който би могъл да й обясни, и тя бе твърдо решена да го намери.
— Хайде — настоя тя. — Къде е?
Двамата следователи отново се спогледаха. Този път в очите им се четеше примирение.
— В пристанищния клуб — каза онзи пред клавиатурата.
— Пие сутрин? — попита тя гневно.
— То не е само бар, а и клуб, госпожо. Навремето е бил основан за офицери от търговските кораби. Сервират храна, но може само да пиете кафе и да си прочетете вестниците. — Карол се обърна и понечи да излезе, но следователят продължи притеснено: — Не можете да влезете там, госпожо.
Карол го удостои с погледа, който бе карал изнасилвани да признават и майчиното си мляко.
— Само за мъже е — запелтечи следователят. — Няма да ви пуснат.
— Исусе Христе! — избухна Карол. — Да пази Бог да нарушим националните традиции! Добре тогава, Бекъм, зарежи това, което вършиш, и върви в пристанищния клуб. Искам да доведеш сержант Тейлър тук до половин час, или ще ти отнема полицейската карта заедно с неговата. Ясно ли се изразих?
Бекъм затвори папката и скочи на крака, извини се, защото я бутна, когато мина покрай нея, и изчезна.
— Ще бъда в кабинета си — изръмжа Карол на другия следовател. Опита се да хлопне вратата зад себе си, но пантите заяждаха.
Тя се отпусна на стола си, без да си дава труд да съблече шлифера. Мрачните самообвинения я притискаха и не й даваха да си поеме дъх. Гледаше втренчено към стената, на която обикновено се опираше Дай Ърншоу. Припомняше си безизразния й поглед, зле подбрания костюм, грубоватото чипоносо лице. Знаеше, че надали щяха някога да станат приятелки, и това влошаваше още повече нещата. Не й стигаше вината, че Дай загина по време на операция, планирана некадърно лично от нея, но й тежеше и съзнанието, че никога не беше харесвала Дай. Знаеше, че ако трябваше по принуда да се лиши от човек от екипа, вероятно би избрала именно Дай.
Карол отново запрехвърля историята на пожарите. Чудеше се какво би могла да промени. Кое бе решението, което доведе до смъртта на Дай Ърншоу? Както и да го въртеше, стигаше до един и същи извод. Не бе контролирала хода на операцията достатъчно отблизо, не следеше внимателно работата на подчинените си, които и без това не даваха пет пари дали няма да я злепоставят с небрежната си работа. Беше прекалено заета да си играе на странстващи рицари с Тони Хил. Не за първи път бе допуснала чувствата й към него да повлияят на професионалната й преценка. Но този път последиците бяха фатални.
Телефонът иззвъня и прекъсна самобичуването й. Тя сграбчи слушалката още при второто иззвъняване. И най-тежкото покаяние не можеше да наруши професионалните й инстинкти. Не можеше да остави телефона да звъни на бюрото й.
— Инспектор Джордан — каза тя глухо.
— Шефе, Лий е на телефона — гласът му звучеше по-оживено, отколкото би могло да се очаква при такива обстоятелства. Дори непривлекателна личност като Дай Ърншоу имаше право на малко проявена скръб от страна на колегите си.
— Какво става? — попита грубо Карол и се завъртя на стола, за да може да гледа към пустия, брулен от вятъра кей.
— Открих колата й. Паркирана до един от складовете, така че да не се набива на очи. Шефе, била е взела касетофончето си. Беше на седалката до шофьора, затова повиках едно момче от пътна полиция да ми отвори колата. Всичко е записано — име, време, пътят, по който се е движил обекта, крайната цел, всичко. Има повече от достатъчно материал да приберем Бринкли!