— Да бе, ще наеме жена да му чисти стаята, където складира труповете — възрази презрително Саймън.
— Този тип има слабост към двойните блъфове — възрази Леон. — Умира си да разиграва тъпите полицаи. Мога да си представя, че би изпитвал особена наслада да гледа как някоя мила старица лъска ламперията, зад която той държи хлапето, вързано с вериги. Та онзи човек спомена ли нещо, Кей?
— Не, нищо — отвърна Кей. — Но ако търсим такива сведения, най-добре да питаме най-близкия му съсед.
— Кой се справя най-добре със северняшкия акцент? — попита Леон и веднага посочи Саймън.
— Не мисля, че идеята ви е добра — възрази той. Десет минути по-късно вече чукаше на вратата на първата сграда, която видяха по пътя си. Беше голяма селска къща. Прозорците й гледаха към полето и Адриановата стена, която бе само на миля оттук. Докато чакаше, пристъпваше от крак на крак.
— Спокойно — каза Кей. — Не забравяй първо да покажеш полицейската си карта. Никой никога не я поглежда отблизо.
— Всички можем да изхвърчим от полицията заради тази работа — измърмори Саймън през стиснати зъби.
— Предпочитам това пред възможността убиецът на Шаз да остане на свобода — смръщеното лице на Кей изведнъж се озари от лъчезарна усмивка, защото вратата се отвори и пред тях застана дребен, тъмнокос, намръщен човек. Не беше трудно човек да си представи как прадедите му пикти са късали нервите на римляните.
— Да? Какво има?
Двамата отвориха под носа му полицейските си карти и ги затвориха обратно в синхрон. Човекът за миг се обърка, после отново се намръщи.
— Следовател Макнийл от полицията в Нортъмбрия — смотолеви Саймън. — При нас постъпи съобщение, че в дома на господин Ванс тук наблизо са забелязани външни лица. Не можем да влезем в къщата, затова искахме да попитаме има ли ключар наблизо?
— Нашият полицай нищо ли не ви каза? — попита дребосъкът. Акцентът му направи думите почти неразбираеми за Кей.
— Ами не — в гласа на Саймън незабавно се доловиха северняшки нотки. — Не можем да го намерим, нали е неделя.
— Идете при Дорийн Елиът. Връщате се по този път, подминавате къщата на Ванс, завивате веднага наляво и ще видите къщичката й долу в ниското. Тя наглежда къщата, когато го няма — вратата започна да се притваря.
— Благодаря — измънка Саймън.
— Няма нищо.
Вратата се хлопна под носовете им.
Половин час по-късно държаха в ръцете си ключовете за скромната къщурка на Джако Ванс. За тяхно съжаление обаче и колата на Кей се бе настанила и госпожа Дорийн Елиът, твърдо решена да бди, за да не би недодяланите полицаи да повредят някак драгоценната собственост на Джако. За доброто на възрастната жена Кей се надяваше да не попаднат на това, което може би се криеше зад тежката дъбова врата.
Автоматично управляваната врата се отвори, когато той каза името си. Тони тръгна нагоре по алеята. С всяка крачка, която правеше, възприемаше все повече поведението, което си бе избрал за предстоящата среща. Искаше Джако да го прецени като неуверен човек, който лесно се поддава на манипулации. Трябваше да овладее положението, като създаде впечатление, че е по-слабият от двамата. Стратегията беше рискована, но той бе уверен, че ще се справи.
Когато Ванс отвори вратата, на лицето му сияеше лъчезарна усмивка. Той веднага му заговори по име, и Тони позволи да го въведат в къщата, възприемайки леко объркано изражение.
— Толкова съжалявам, че се разминахте с Мики — заяви Ванс. — Отиде за уикенда на гости при приятели в провинцията. Но аз много държах да се запозная с вас — продължи той, докато показваше пътя на Тони. — Разбира се, гледах ви онзи ден в предаването на жена ми, но съм забелязал, че напоследък посещавате и моите публични изяви. Защо не се обадихте още тогава, можехме да си поговорим, вместо да биете сега целия път до Лондон.
Джако беше въплъщение на чар и изисканост, думите му се лееха — спокойни и непринудени.
— Всъщност аз не дойдох да разговарям с Мики. Исках да поговоря с вас за Шаз Боуман — Тони се постара думите му да прозвучат смутено и да личи, че се чувства неловко.
По лицето на Ванс за миг се изписа недоумение.
— Ах, да, следователката, която загина по такъв ужасен начин. Да. Така си и мислех, че имате нещо съвсем различно на ум… Вие всъщност сътрудничите на полицията по случая, нали?