Каза си, че би могла да му позвъни по мобилния телефон. Бяха се споразумели да постъпи така само в краен случай, но сега случаят беше достатъчно краен. Набра номера му и зачака. Мълчание, после познатият сигнал и вбесяващо спокойният женски глас, който я уведоми, че номерът не може да бъде избран в момента.
— Да му се не види — изсъска Крис. Не й оставаше никаква друга възможност. Може би щеше да провали Тони, но по-добре да стане така, отколкото колебанията й да станат причина за неговата смърт.
Крис изскочи от колата и затича към къщата на Ванс.
Без да обръща внимание на опасното положение, в което се бе озовал, Тони се обърна към Ванс и каза:
— Чудесно обзавеждане.
Ванс не можа да прикрие самодоволството си.
— Най-доброто, което може да се купи с пари. И така, какво искахте да видя?
Тони му подаде видеокасетата. Докато го наблюдаваше как я поставя във видеото и го пуска, той си каза, че тук на собствен терен, движенията му са толкова уверени, че инвалидността му почти не се забелязва. Възможно бе съдебните заседатели да не повярват, че може да бъде толкова несръчен като на кадрите, на които се виждаше как налива бензин в колата на Шаз. Каза си, че в такъв случай би трябвало да настояват за възстановка на събитието пред съда.
— Сядайте — обади се Ванс.
Тони избра стол, от който можеше да следи движенията му с периферното си зрение. Когато първите кадри се появиха на екрана, Ванс намали с дистанционно управление силата на осветлението. Тони се подготви за следващия етап на конфронтацията. В първата част от филма бяха необработените кадри, на които се виждаше дегизираният Ванс на бензиностанцията. Не бяха минали и трийсет секунди от началото, когато Ванс издаде някакъв странен гърлен звук, подобен на ръмжене. Филмът продължаваше да се върти, а ръмженето ставаше все по-високо и силно. Тони разбра, че другият се смее.
— Това аз ли би трябвало да бъда? — Ванс успя най-сетне да каже нещо между пристъпите на смях, обърнал ухиленото си лице към Тони.
— Това сте вие. Вие го знаете, аз го знам, а скоро ще го научат и всички останали — Тони се надяваше да е улучил подходящия приповдигнат тон — хленчещ патос без вътрешно убеждение. Докато Ванс продължаваше да вярва, че всичко е под контрол, съществуваше надеждата, че ще сбърка някъде.
Ванс отклони поглед от него и се обърна отново към екрана. Сега пред очите им минаваха компютърно обработените кадри в бавен каданс. Всеки, който познаваше заподозрения, не би могъл да не забележи приликата между лицето на екрана и лицето на човека, който държеше дистанционното управление.
— Боже мили — каза той саркастично. — Мислите, че някой ще възбуди дело въз основа на толкова явно фалшифицирани кадри?
— Това не е всичко — каза меко Тони. — Продължавайте да гледате. Особено ми харесват кадрите, на които се вижда как се връщате отново в Лийдс, за да си довършите работата.
Ванс не му обърна никакво внимание и спря лентата. Извади касетата и я подхвърли ловко обратно на Тони — всичко беше направено много сръчно, макар и с една ръка.
— Аз не се движа така — каза той презрително. — Бих се срамувал от себе си, ако дотолкова не можех да се приспособя към своята инвалидност.
— Колата ви е непозната и положението е необичайно.
— Ще ви се наложи да измислите нещо по-добро.
Тони подхвърли на Ванс едно копие от доклада си. Ванс го улови със заучен рефлекс. Отвори го на първа страница и започна да чете. Само за миг кожата около устата и очите му се изопна видимо. Тони забеляза с какво страшно усилие на волята се възпря да реагира по-явно.
— Вътре има всичко — каза той. — Подборът на жертвите ви. Снимки, на които те стоят до вас. Удивителната им прилика с Джили. Осакатеният труп на Барбара Фенуик. Всичко сочи към вас.
Ванс повдигна красивото си лице и поклати съжалително глава.
— Нямате никакъв шанс — каза той презрително. — Косвени доказателства, пълен боклук. Един куп фалшифицирани снимки. Имате ли някаква смътна представа колко души се снимат с мен годишно? Статистически погледнато е много учудващо, че процентът на тези от тях, които биват убити впоследствие, не е по-висок. Губите си времето, доктор Хил. Също както следовател Боуман преди вас.
— Този път няма да се измъкнете, Ванс — каза Тони. — Тези данни са далеч извън границите на възможното съвпадение. Няма съдебни заседатели, които да се хванат на тази въдица.