Гласът й бе станал по-силен и уверен, отколкото в началото на разговора им. Тони разбра, че дори да се бе опитал да я спре, щеше да бъде безполезно. Ако представите му за нея бяха верни, тя никога не би обърнала гръб на такова предизвикателство.
— Благодаря — каза той.
— Да не губим повече време в разговори — и тя прекъсна връзката.
В такива положения Тони неволно се вживяваше изцяло в усещанията на другия — такава бе цената на професионалните му умения. Разбираше напълно какво преживява Карол. Много малко хора изпитваха основателно чувство за отговорност за смъртта на друго човешко същество. Всичко, което тя бе приемала за сигурно досега, бе станало неустойчиво и само някой, който бе преживял нещо подобно, можеше да я върне обратно на твърда земя. А той я разбираше и държеше на нея достатъчно, за да опита. Телефонното му обаждане беше първата крачка в тази посока. Поне се надяваше да е така. Той се взря в стесняващия се тунел от червени светлини пред себе си и продължи все на север.
Що се отнася до точното място на входа към противоядреното скривалище, госпожа Елиът не беше толкова сигурна.
— Някъде под плочите е. Знам, че той повика две момчета от Нюкасъл, за да направят входа така, че да не се забелязва на пръв поглед.
Тримата полицаи се взираха яростно в големите каменни плочи, които покриваха пода. Всяка беше по един квадратен метър. Саймън каза:
— Ако входът не може да се различи отгоре, как ще се слиза там, ако се наложи?
— Дерек каза, че инсталирали електромотор, за да задвижва капака — поясни госпожа Елиът.
— Е, щом има електромотор, значи някъде трябва да има и прекъсвач — заяви Леон. — Сай, ти започваш от дясната страна на вратата. Кей, ти тръгваш отляво. Аз се качвам в галерията.
Двамата тръгнаха незабавно, като щракаха всички ключове по пътя си, но госпожа Елиът задържа Кей.
— За какво ви е да търсите скривалището? — попита тя. — Нали трябваше да заловите уж някакъв крадец? Той няма да е там долу.
Кей постигна най-убедителната си усмивка.
— Когато имаме работа със знаменитост като господин Ванс, трябва да бъдем изключително внимателни. Човек, промъкнал се в неговия дом, може да бъде много по-опасен от обикновен крадец. Може да го преследва някой маниак, и ако е така, може да се е скрил тук и да го чака да дойде. Затова трябва да претърсим всичко много внимателно — тя хвана жената за ръка. — Искате ли да почакаме заедно отвън?
— Защо?
— Ако долу наистина има някой, той може да е опасен.
Усмивката на Кей беше измъчена. Ако Дона Дойл наистина бе в подземието, откриването й щеше да бъде преживяване, което би гарантирало дори на невъзмутимата госпожа Елиът кошмари до края на живота й.
— Знаете, че нашата работа е да защитаваме хората. Какво би казал моят шеф, ако допусна някой въоръжен с нож маниак да ви вземе за заложница?
Госпожа Елиът хвърли последен поглед към Леон и Саймън и се остави Кей да я отведе навън.
— Значи мислите, че е някой маниак, а? — попита тя любопитно. — Тукашен ли е?
— Не е необходимо да е местен човек — отвърна Кей. — Тези хора действително са маниаци. Набележат ли си някой известен човек, са в състояние да го следят със седмици, месеци, дори с години, за да научат всяка подробност от ежедневието му. Вие забелязвали ли сте наоколо да се навъртат непознати?
— Ами минават туристи, но повечето отиват право към стената. Не спират тук наоколо.
Преди Кей да отговори, телефонът й иззвъня.
— Ще ме извините ли, само за момент? — тя влезе обратно в къщата, за да разговаря. — Ало?
— Кей? Тони е. Къде сте?
„О, да му се не види! Защо се обади точно на мен, а не на Леон например?“
— Ами… в къщата на Джако Ванс в Нортъмбърланд — каза тя. Саймън вдигна поглед към нея, но тя му направи знак да продължава с търсенето.
— Какво? — възкликна Тони, явно вбесен.
— Знам, че ни предупреди да изчакаме, но не можехме да престанем да мислим за Дона Дойл и…
— С взлом ли влязохте?
— Не. Напълно законно. Ключът за къщата беше у една жена, която живее наблизо. Обяснихме й, че някой се е обадил в полицията, за да съобщи, че видял светлина в къщата, и тя ни отключи.
— Изчезвайте моментално оттам.