— Точно това се опитваме да установим, сър — каза Леон.
— Кой е мъртвецът? Крадец ли?
— Не ни се вярва да е крадец — каза Саймън. Едва успяваше да потисне яростта си сега, когато се бе изправил лице в лице с човека, убил Шаз. На всичкото отгоре този мръсник се преструваше, че не подозира за съществуването на онази ужасна маса гниеща плът в подземието.
— Но… освен мен само госпожа Елиът има ключове от къщата. Дорийн Елиът, тя живее в Дийн Котидж. Нали… нали не е тя?
— Не, сър. Госпожа Елиът е жива и здрава. Именно тя ни даде ключа от къщата и ни позволи да претърсим. Наша колежка я отведе у дома — нещо в погледа на чернокожия полицай, който не го изпускаше от очи, накара нервите на Ванс да се опънат тревожно. Спокойният му глас изричаше едни думи, но зад тях Джако долавяше съвсем ясно нещо друго — вестта, че първата му защитна линия вече е разрушена. Не можеше да претендира за незаконно влизане в частна собственост.
— Слава Богу, че не е тя. Но кой е тогава?
— На този етап не можем да кажем нищо със сигурност.
— Все пак сигурно можете да ми кажете дали е мъж или жена?
Саймън се озъби. Вече не издържаше.
— Защото вие не знаете, така ли? — намеси се той презрително. Гласът му трепереше от гняв. — Сигурно мислите, че сме си паднали на главите? — сви юмруци и им обърна гръб.
— За какво говори той? — попита Ванс, преминавайки към раздразнителния тон на невинен наблюдател, който подозира, че ще бъде въвлечен в чужди неприятности.
Леон сви рамене, запали цигара и отвърна небрежно:
— Знам ли. О, чудесно — добави той, поглеждайки някъде над рамото на Ванс. — Ето я и леката кавалерия.
От колата, спряла току-що до колата на Саймън, излезе жена, която според Ванс с нищо не предизвикваше асоциация с кавалерия. Надали имаше повече от трийсет години. Беше хубавичка, а стройната й фигура личеше дори под прекалено широкия шлифер. Гъстата й руса коса беше късо подстригана и малко разчорлена.
— Добър вечер, господа — каза тя делово. — Господин Ванс, аз съм главен инспектор Карол Джордан. Бихте ли ни извинили за момент, налага се да разговарям насаме с един от колегите си. Леон, моля те да правиш компания на господин Ванс. Трябва да видя какво става вътре. Саймън, ако обичаш, ела с мен.
Още преди Саймън да бе отворил уста, тя го повлече със себе си в къщата. Двамата успяха да се промушат през открехнатата врата, така че Ванс не можа да надникне вътре.
— Не разбирам какво става — настоя Ванс. — Не трябваше ли да пристигнат вашите хора, които обработват местопрестъплението? И защо няма униформени полицаи?
Леон отново сви рамене.
— Действителният живот не е като това, което гледаме по телевизията.
Той допуши цигарата до самия филтър, после я хвърли на стъпалото пред себе си и я стъпка.
— Извинете! — Ванс посочи възмутено надолу. — Все пак това е моят дом. Това, че някой е бил убит тук, не дава право на полицията да съсипва имуществото ми.
Леон повдигна едната си вежда.
— Честно казано, сър, според мен точно сега това е най-малката ви грижа.
— Но това е възмутително — заяви Ванс.
— Ако ще си говорим за възмутителни събития, за мен една смърт при подозрителни обстоятелства води класацията за тази вечер.
Вратата пак се отвори едва-едва и на прага се появиха Саймън и Карол. Ванс си каза, че жената изглежда потисната, а на мъжа явно му се повдигаше. Чудесно. Онази мръсница не заслужаваше да бъде красив труп.
— Госпожо главен инспектор, ще ми обясни ли най-сетне някой какво става тук?
Той я наблюдаваше толкова внимателно, че не забеляза как двамата мъже застанаха от двете му страни. Карол впери поглед в лицето му. Студените й сини очи не трепнаха, когато срещнаха неговите.
— Джако Ванс, арестувам ви по подозрение в убийство. Не е необходимо да казвате нищо, но съм длъжна да ви предупредя, че ако при първоначалния разпит не споменете нещо, което смятате да представите по-късно в съда, това може да навреди на защитата ви. Всичко, което кажете, може да бъде използвано срещу вас.
Беше съвсем ясно, че той не вярваше на ушите си. Саймън и Леон пристъпиха по-близо до него. Още преди да осъзнае не само това, че жената го арестува, но и че онези двама идиоти си позволяват да го докоснат, стоманената гривна щракна около лявата му китка. Той дойде на себе си, когато двамата се опитаха да го повлекат обратно към ленд роувъра, сви се и се опита да се изтръгне със сила. Но загуби равновесие и краката му се плъзнаха по чакъла.