— Внимавайте да не падне — извика Карол и Леон успя да се мушне под Ванс в последния момент, преди той да се просне на земята. Саймън, който държеше здраво другата част на белезниците, ги дръпна така рязко, че Ванс изпищя от болка.
— Достави ми едно дребно удоволствие, боклук такъв — изръмжа Саймън. — Създай ми повод да те накарам да почувстваш какво си причинил на Шаз — той дръпна още веднъж белезниците и вдигна Ванс за ръката, принуждавайки го да стои изправен.
Леон също се изправи и блъсна Ванс в гърдите.
— Знаеш ли какво би ме направило щастлив? Много ми се иска да опиташ да избягаш! Направо ще изпадна в екстаз, защото тогава ще мога да те наритам колкото ми душа иска — той отново го блъсна. — Хайде, бягай. Бягай, изрод!
Ванс тръгна напред, залитайки — не само за да избегне болката в ръката, но и да не чува омразата в гласа на Леон. Блъсна се тежко в ленд роувъра, Саймън дръпна ръката му надолу и го заключи с белезниците към бронята на колата. После си пое дъх и плю в лицето му. Когато се обърна към Карол, тя видя сълзи в очите му.
— Не може да се измъкне — каза той.
— Всички ще съжалявате за тази нощ — гласът на Ванс беше тих и заплашителен.
Карол пристъпи напред и сложи ръка на рамото на Саймън.
— Добре се справи, Саймън. А сега, ако някой няма други предложения, мисля, че е крайно време да повикаме полицията.
Полицейските участъци си имат характерни родови отлики. Така поне мислеше Тони. В столовете никога не се сервира салата, чакалните миришеха на застоял цигарен дим, независимо от това, че пушенето в тях беше забранено от години, а и обзавеждането беше винаги еднакво. Сега, в три часа сутринта, оглеждайки обстановката в полицейския участък в Хексъм, той реши, че със същия успех можеше да се намира в който и да било друг участък в страната. Докато се отдаваше на такива мрачни разсъждения, вратата се отвори и влезе Карол с две чаши кафе в ръце.
— Силно, черно, сварено по някое време миналата седмица — отбеляза тя и седна на стола срещу него.
— Какво става?
Тя изсумтя.
— Продължава да писка за неоснователен арест и незаконно лишаване от свобода. Аз дадох само обяснителни показания.
Той разбърка кафето си и забеляза колко уморен беше погледът й.
— И какво обясни?
— Момчетата били наблизо по работа, чули съобщение за вероятно проникване с взлом в къщата. Решили, че ще е по-бързо да проверят сами — защото държат на сътрудничеството между полицейските части. Намерили жената, която държи ключа, тя им го дала и им позволила да влязат в къщата. — Карол продължи да рецитира, вперила невиждащ поглед в тавана. — Преценили, че има възможност в къщата да се е скрил някой маниак, затова отворили подземието и открили трупа на млада бяла жена, отговаряща на описанието на Дона Дойл, за която са знаели, че е в списъка на изчезналите лица. Тъй като е известно, че господин Ванс е единственият човек, който влиза в къщата, съвсем естествено е той да бъде заподозрян, при положение, че смъртта съвсем очевидно не е настъпила по естествени причини. Преценила съм, че съществува опасност заподозреният да избяга. Пристигнал е на местопрестъплението с мощна кола, с която би могъл да се измъкне от преследване.
Въпреки че правомощията ми на главен инспектор не включват района на полицията в Нортъмбрия, имам правото да издавам заповед за арест навсякъде в страната. Постарахме се да не причиняваме неудобство на господин Ванс, когато го принудихме да ни последва. За него това бе по-добра алтернатива, вместо да се опита да побегне, което пък би довело до нежелателни реакции от страна на полицаите, с които работех. Така че слагането на белезници и приковаването му с тях към колата бе направено по-скоро в името на личната му безопасност.
Когато тя свърши, двамата се бяха ухилили широко.
— Така или иначе, местните момчета ми направиха услугата да го арестуват повторно, когато го доведохме тук.
— Прочетоха ли му обвинението?
Доброто настроение на Карол се изпари.
— Чакат да пристигне адвокатът му. Но са много стреснати. Прочетоха доклада ти, разговаряха с Кей, Леон и Саймън, но въпреки това са умрели от страх. Нищо не е приключило, Тони. Дори изобщо не е приключило. Тепърва ни предстоят неприятности.
— Така ми се иска да не бяха отваряли подземието! Можеха само да следят мястото, и после да свидетелстват, че са го видели да отваря капака и да слиза долу при трупа на Дона.