Карол въздъхна.
— Умряла е съвсем наскоро, нали?
— Да.
— Съдебният лекар счита, че смъртта е настъпила през последното денонощие.
Седяха мълчаливо и обмисляха дали са могли да направят нещо по-бързо или по-добре, чудеха се какво щеше да има по-добър ефект — пълното придържане към правилата или пълното им пренебрегване. Карол наруши напрегнатото мълчание.
— Струва ми се, че не искам да работя повече в полицията, ако не успеем да ги накараме да приберат Джако.
— Говориш така, защото си потисната от смъртта на Дай Ърншоу — Тони постави ръка върху нейната.
— Говоря така, защото човек като Ванс представлява смъртна опасност за обществото и ако ние не успеем да го обезвредим, значи не сме нищо повече от регулировчици с по-висок чин.
— А ако го приберат?
Тя сви рамене.
— Тогава може би ще оправдаем донякъде загубата на толкова хора.
Продължиха да седят мълчаливо и да отпиват от кафето си. После Тони прокара пръсти през косата си и каза:
— Имат ли добър патоанатом?
— Нямам представа. Защо?
Преди той да успее да й отговори, вратата се отвори и се появи смутената физиономия на Фил Маршъл, началника на местната полиция.
— Доктор Хил? Може ли да поговорим?
— Заповядайте, и ние говорим все за това — измърмори Карол.
Маршъл затвори вратата зад себе си.
— Ванс иска да разговаря с вас. Насаме. Няма нищо против разговорът да се записва, но не иска в помещението да има друг човек. Само вие двамата.
— Ами адвокатът му? — попита Карол.
— Казва, че иска да остане сам с доктор Хил. Какво ще кажете, докторе? Ще разговаряте ли с него?
— Нямаме какво да губим, така ли е?
Маршъл се намръщи.
— Мен ако питате, можем да изгубим доста нещо. Ще бъда откровен с вас. Искам доказателства, за да мога да повдигна обвинение срещу Ванс, или ще го пусна в рамките на двайсет и четири часа. Няма да поискам от съдията заповед за задържане въз основа на това, което ми представихте дотук.
Тони извади бележника си, надраска едно име и някакъв телефон, откъсна листа и го подаде на Карол.
— Това е лицето, което ми трябва тук. Можеш ли да обясниш за какво става дума, докато аз разговарям с Хубавеца?
Карол прочете написаното и уморените й очи светнаха.
— Разбира се — тя протегна ръка и стисна неговата. — Успех.
Тони кимна и последва Маршъл по коридора.
— Ще записваме всичко, разбира се — каза Маршъл. — В този случай се налага да сме безукорни. И без това вече обясни, че ще съди главен инспектор Джордан.
Той спря пред стаята за разпити и отвори вратата. Направи знак на униформения полицай, който стоеше в ъгъла, и човекът излезе.
Тони влезе в стаята и се вгледа в човека, когото приемаше за свой враг. Не можеше да повярва, че все още не се забелязва никаква промяна в наглата му самоувереност, никаква пукнатина в очарователната му фасада.
— Доктор Хил — каза Ванс. Професионално любезният му глас не трепваше. — Ще ми се да можех да кажа, че за мен е удоволствие, но такава явна лъжа би била също толкова убедителна, колкото и вашите налудничави обвинения.
— Доктор Хил прие да разговаря с вас — прекъсна го Маршъл. — Разговорът ще се записва. Оставям ви насаме.
Той излезе и Ванс учтиво предложи стол на Тони. Психологът поклати глава и се облегна на стената със скръстени ръце.
— За какво ме повикахте? — попита той. — Ще се изповядвате ли?
— Ако исках да се изповядвам, щях да повикам свещеник. Исках да ви видя, за да ви уведомя, че щом изляза оттук, ще съдя вас и инспектор Джордан за клевета.
Тони се разсмя.
— Разбира се, давайте. Ние не можем да се мерим с вас по годишен доход. Вие ще си пилеете парите по адвокати. Лично аз много ще се радвам на възможността да ви видя как давате показания под клетва.
— Точно това никога няма да се случи — Ванс се облегна на стола си. С тези студени очи и усмихнато лице напомняше на влечуго. — Вашите скалъпени обвинения ще рухнат още утре. С какво разполагате всъщност? Вашият прословут доклад, фалшифицираните снимки, и куп косвени улики, които се дължат на обикновени съвпадения. „Ето го Джако Ванс, който пътува по шосе M1 към Лийдс в деня, когато загина Шаз Боуман.“ Няма що, много странно, като се има предвид, че вилата ми е в Нортъмбърланд и това е най-прекият път дотам.