Звучният му глас звънна саркастично.
— А какво ще кажете за „Джако Ванс, в чието подземие бе открит труп“? Или „снимка на Джако Ванс с момичето, което беше открито мъртво в подземието, когато то е било още живо и здраво?“.
Тони продължаваше да говори спокойно и почти добродушно. Нека Ванс се изнерви, нека да почувства напрежението от постоянно налагания самоконтрол.
Ванс отвърна с иронична усмивка.
— Вашите полицаи вече намериха отговора. Те бяха тези, които заговориха първи за маниак. И в това няма нищо чудно. Такива хора развиват маниакално отношение към обектите си. Нищо чудно някой да ме е проследил до Нортъмбърланд и да е видял, че давам ключовете на Дорийн Елиът, а може и да е видял къде ги поставя тя. Както повечето хора тук, и тя не заключва къщата си, когато прескача до някоя съседка на чай, или до зеленчуковата си градина. За никого не би било проблем да измъкне ключовете и да им вземе отпечатък, за да си извади копия.
Той започваше да говори все по-убедително, усмивката му ставаше все по-широка, по позата му личеше, че вече не е толкова напрегнат.
— Освен това всички съседи знаят, че използвах криптата на параклиса, за да си изградя противоядрено убежище. Звучи глуповато в тези дни на размразяване на международните отношения, но ще го преживея някак. — Ванс се приведе напред, облегна се с протезата на масата, а здравата си ръка преметна назад през облегалката на стола. — Нека, освен това не забравяме публичната вендета, която ми обяви още навремето бившата ми годеница. А тя, както много правилно изтъквате, прилича удивително много на горките изчезнали момичета. Така де, ако сте мой вманиачен привърженик, нямаше ли да ви мине през ума, че ако убиете момиче, което е нейно копие, ми правите своеобразна услуга?
Усмивката му беше тържествуваща.
— А за вас аз наистина съм идея-фикс, така ли е, доктор Хил? Или по-скоро, както ще обясня с голямо удоволствие пред представителите на печата, идея-фикс за вас е моята съпруга. Смъртта на Шаз Боуман ви е дала повод да се натрапите в личния ни живот и милата, добросърдечна Мики се е съгласила да вечеря веднъж с вас. Това ви е било достатъчно да решите, че можете да я спечелите, ако успеете да се отървете от мен. И тази налудничава идея ви довежда до това жалко положение.
Той поклати съжалително глава и се усмихна самоуверено.
Тони вдигна поглед и се взря в очите му, които можеха със същия успех да принадлежат и на извънземно същество — в тях нямаше вече нищо човешко.
— Вие убихте Шаз Боуман. Вие убихте и Дона Дойл.
— Никога няма да докажете нищо подобно. И не можете да го докажете, просто защото това твърдение почива на абсолютна фалшификация — докато говореше, Ванс вдигна ръка и я плъзна пред очите си, после по устата си, и накрая почеса леко едното си ухо. В очите на страничен наблюдател това беше обикновен жест на уморен човек. Но за Тони беше ясно, че Ванс му се присмива.
Отблъсна се от стената и прекоси стаята с две широки крачки. Приведе се напред, така че лицето му се озова точно пред лицето на Ванс. Телевизионната знаменитост неволно сви глава в раменете си, като костенурка, която се крие в черупката си.
— Може и да сте прав — каза Тони. — Изобщо не е изключено да не успеем да ви спипаме за убийствата на Шаз Боуман и Дона Дойл. Но има нещо друго. В началото не сте били толкова ловък. Ще ви спипаме за убийството на Барбара Фенуик.
— Не знам за какво говорите — каза презрително Джако.
Тони стана и започна да крачи спокойно из малката стая, все едно се разхождаше в близката градинка.
— Преди дванайсет години, когато сте убили Барбара Фенуик, съдебната медицина нямаше тези възможности, които има сега. Да вземем например следите от оръжия. Навремето сравненията бяха приблизителни. Но сега, с помощта на скенери, електронни микроскопи и какво ли не още, съществува възможността да се сравни дадена рана с определен предмет и да се докаже дали тя е нанесена с него. В най-скоро време ще излязат резултатите от сравнението на смазаната ръка на Дона Дойл с менгемето във вашата вила. — Той погледна часовника си. — Ако имаме късмет, патоанатомът ще дойде всеки момент. Говоря за професор Елизабет Стюарт. Не знам дали сте чували за нея, но тя е светило в областта на съдебномедицинската антропология и патоанатомията. Ако има някой, който да прецени дали раните по ръката на Дона Дойл отговарят на вашето менгеме, това е професор Стюарт. Разбира се, това не ви засяга, ако приемем, че измишльотините ви отговарят на истината.