Той се обърна бавно с лице към Ванс.
— Но ако менгемето отговаря и на раните по ръката на Барбара Фенуик, нещата стават съвсем различни, нали? Серийните убийци най-често ползват едно и също оръжие при всички убийства. Но е малко трудно да си представим как никой досега не е забелязал маниак, който ви ходи по петите от дванайсет години, нали?
Този път Тони забеляза, че зад самоуверената маска на Ванс нещо трепна.
— Пълни глупости. Но ако приемем в името на спора, че получите разрешение за ексхумация, няма прокурор, който ще повдигне обвинение въз основа на белези върху кост, прекарала дванайсет години в земята.
— Напълно сте прав — съгласи се Тони. — Само че, разбирате ли, съдебната лекарка, която дала заключение от аутопсията на Барбара Фенуик, не била виждала никога дотогава подобни травми. Била много заинтригувана. Още тогава била с академични интереси, а междувременно е станала професор. Става дума за същата Елизабет Стюарт. Обърнала се към Вътрешно министерство за специално разрешение да запази костта от ръката на Барбара Фенуик, за да я ползва като учебно помагало. Трябвала й, за да демонстрира ефектът от масивна травма при притискане на костта и обвиващите я тъкани. Колкото и да е странно, тя забелязала още тогава, че уредът, с който е причинено счупването, има малък дефект в единия край, който си личи по раните. Малка издатина на металната повърхност, която оставя в костта отпечатък, ясно различим като отпечатък от пръст.
Думите му увиснаха във въздуха между тях. Нетрепващите очи на Ванс бяха приковани в лицето му.
— Когато професор Стюарт отишла на работа в Лондон, оставила ръката в бившата си месторабота. От дванайсет години ръката на Барбара Фенуик се съхранява в катедрата по анатомия в Манчестърския университет — Тони се усмихна мило. — Една необорима улика, която ви свързва с уреда, причинил счупването на ръцете на жертвата. Сега косвените улики започват да изглеждат по различен начин, нали?
Тръгна към вратата, отвори я и спря.
— Между другото — жена ви не ме привлича ни най-малко. Аз поне не се чувствам толкова непълноценен, че да се крия зад някаква лесбийка.
Когато излезе навън, той направи знак на полицая да се върне при Ванс. После, изтощен от психическия дуел с Ванс, се облегна на стената, плъзна се по нея и остана така, приклекнал, с лакти на коленете, скрил лице в ръцете си.
След десет минути, когато Карол Джордан излезе от съседната стая, откъдето двамата с Маршал бяха наблюдавали разговора между убиеца и преследвача му, Тони не беше мръднал. Тя приклекна пред него и обви главата му с ръце. Той вдигна очи и попита тревожно:
— Какво ще кажеш?
— Успя да убедиш Фил Маршъл — каза тя. — Той се обади на професор Стюарт. Първоначално не беше много възторжена, че я будят посред нощ, но когато Маршъл й обясни за какво става дума, наистина се развълнува. Ще тръгне от Лондон с влак в девет сутринта и ще носи прочутите диапозитиви от травмата. Маршъл изпрати човек да вземе ръката на Барбара Фенуик от университета в Манчестър. Ако данните съвпадат, ще повдигнат обвинение.
Тони затвори очи.
— Дано само не е сменил менгемето.
Тони усети, че на устните му напира усмивка.
— Мисля, че този път се справихме.
Прегърна Карол с една ръка и се изправи, повдигайки я със себе си. Отдръпна се малко назад и я погледна, все така усмихнато.
— Това беше изключително постижение. Наистина се гордея, че работих с теб по този случай.
Лицето й беше сериозно, очите й не се усмихваха.
Тони отпусна ръце и си пое дълбоко дъх.
— Карол, от доста време насам бягам от теб — поде той.
Карол кимна.
— Мисля, че знам защо — тя сведе очи. Не искаше да среща погледа му сега, когато най-сетне заговориха откровено.
— Така ли?
Мускулите на челюстта й се стегнаха и тя вдигна поглед към него.
— На моята съвест досега не тежеше човешки живот. Затова не можех да разбера как се чувстваш. Но сега, след смъртта на Дай Ърншоу, всичко се промени. А и това, че никой от нас не успя да спаси Дона…
Тони кимна мрачно.
— Не е кой знае колко приятно общо преживяване.
Карол често си бе представяла такъв момент на близост. Мислеше, че знае какво иска да стане след това. Сега забеляза с учудване, че реакциите й са по-различни от въображаемите. Тя постави ръка на рамото му и каза:
— По-лесно е да го понесеш с приятел, отколкото с любовник, Тони.