Бетси кимна.
— Всичко е под контрол. Много им хареса кухнята.
— Убедена съм — Сузи се обърна към Мики, Бетси вече не представляваше интерес. — Сама ли проектира обзавеждането, Мики? Толкова е стилно! И така си съумяла да му придадеш собствения си дух! Абсолютно идеален фон за „На гости с Джоузеф“.
Тя се приведе напред, за да угаси цигарата си, предлагайки на Бетси нежелан изглед към сбръчканото си деколте, което не можеше да се замаскира изцяло с изкуствен тен и скъпи изглаждащи кремове.
Похвала за добър вкус от страна на жена, която не се притесняваше да се появи с този крещящ червено-черен костюм на „Москино“, подходящ за двайсет години по-млада жена със съвсем различни форми на тялото, бе нож с две остриета. Мики съзнаваше това отлично. Въпреки това само се усмихна и отвърна:
— Всъщност повечето идеи са на Бетси. Тя е човекът с вкус. Аз просто й казвам как си представям нещата, а тя ги подрежда в такъв дух.
Усмивката на Сузи беше чист рефлекс без помен от топлина. Отново пропуск — нито една от разменените реплики не си струваше да бъде цитирана. Преди да опита отново, Джако нахлу в стаята. Широките му рамене под съвършено скроеното сако бяха приведени напред. Без да обръща каквото и да било внимание на пърхането и чуруликането на Сузи, той се насочи право към Мики, прегърна я с една ръка и я притисна към себе си, но без да я целува.
— Съкровище — каза той. Школуваният му за пред публика глас звънна като струна на виолончело. — Съжалявам, че закъснях — поизвърна се малко и се облегна назад, дарявайки Сузи с блясъка на добре поддържаните си зъби. — Ти сигурно си Сузи — заяви той. — Безкрайно се радваме, че ще ни гостуваш днес.
Сузи светна като коледно дърво.
— И аз се радвам, че съм с вас — измърка тя. От възторг умишлено хрипкавият й глас загуби малко от шлифовката и веднага се долови западняшкият акцент, който тя се стремеше да прикрива. Бетси никога нямаше да престане да се удивлява на ефекта, който Джако имаше върху жените. Най-киселата кучка ставаше сладка като мед, стига само да го зърнеше. Дори отегченият цинизъм на Сузи Джоузеф, която се държеше със знаменитостите като торен бръмбар с лайно, не се оказа достатъчно издръжлива броня. — Снимките за „На гости с Джоузеф“ рядко ми дават възможност да срещам хора, на които искрено се възхищавам — допълни тя.
— Благодаря. — Джако отново цъфна в усмивка. — Бетси, няма ли да сядаме на масата?
Бетси погледна часовника си.
— Би било добре — кимна тя. — Хората от кетъринга би трябвало да сервират по това време.
Джако скочи на крака и изчака внимателно, докато Мики също стана и се упъти към вратата. Пропусна и Сузи пред себе си, а после се извърна към Бетси и подбели очи в израз на ужас и отегчение. Бетси потисна смеха си, последва ги до вратата на трапезарията, увери се, че са се настанили, и ги остави сами. Има и добри страни в това да не бъдеш официалният партньор, каза си тя, докато се разполагаше със сандвича си да гледа „Новините в един часа“.
За Мики обаче нямаше почивка. На всичкото отгоре трябваше да се преструва, че не забелязва блудкавите опити на Сузи да флиртува с мъжа й. Мики изключи умишлено досадната размяна на ритуални реплики, която течеше в съседство и се зае да изчопля последните парченца месо от една рачешка щипка.
Внезапна промяна в тона на Сузи я накара да застане нащрек. Явно разговорът бе преминал в друга насока. Мики прецени, че е време да започва работа.
— Разбира се, чела съм всички статии за това как сте се запознали — казваше Сузи, поставила ръка върху здравата ръка на Джако. „Не би докосвала протезата със същата готовност“, помисли кисело Мики. — Но ми се иска да чуя всичко от вас самите.
„Хайде пак“, каза си Мики. Първата част от рецитала задължително се падаше на нея.
— За първи път го видях в болницата — започна тя.
Към средата на втората седмица помещението, където работеха, се бе превърнало в нещо като втори дом за всеки от екипа. Не беше случайно, че и шестимата полицаи, подбрани за отдела по профилиране, бяха неженени и необвързани — и според автобиографиите им, и според дискретното неофициално проучване, проведено от Пол Бишоп в полицейски кафенета и клубове из страната. Тони умишлено бе пожелал да изгради екип от хора, които, изтръгнати от досегашния си начин на живот, щяха да бъдат принудени да живеят заедно и да развият колективен дух. Поне в това отношение се бе оказал прав, мислеше си той, хвърляйки поглед към шестте тави, надвесени над набора от ксерокопирани досиета, които им бе подготвил.