Тони също се усмихна.
— А това е съвършеният преход към следващата тема. Благодаря, Саймън. Днес смятам да ви възложа първата задача, а подготовката за нея е наръчник на начинаещия относно сравняването на подписа и МО. Някой да има представа за какво говоря?
Кей Халам, другата жена в екипа, вдигна едва забележимо ръка и погледна въпросително Тони. Той кимна. Тя прибра светлокестенявата си коса зад ушите — той вече бе установил, че това е ключовият жест на Кей, когато искаше да изглежда ранима и женствена, за да неутрализира евентуална критика. Правеше така най-вече когато се канеше да каже нещо, в което не беше напълно уверена.
— МО се характеризира с динамика, докато подписът е статичен — каза тя.
— Може и така да се каже — отвърна Тони. — Все пак, формулировката е като че ли прекалено техническа за по-несхватливите от нас — усмихна се той и посочи един по един останалите петима. Отблъсна стола си назад и закрачи неспокойно из стаята, продължавайки да говори. — МО е съкращение на латинската фраза modus operandi и означава начин на действие. Когато фразата се употребява във връзка с престъпление, имаме предвид серията деяния, извършени от престъпника, за да постигне целта си — престъплението. В зората на профилирането полицейските служители, а до голяма степен и психолозите, възприемаха много едностранчиво идеята за серийния престъпник. В очите им това беше лице, което прави всеки път почти едни и същи неща, за да постигне една и съща цел. Единствената приета разлика беше, че с всеки следващ път се забелязва ескалация — тоест престъпникът, който първия път пребива проститутка, следващия път може да разбие черепа на някоя жена с чук.
Но след като натрупахме повече опит, установихме, че не сме единствените, които се учат от грешките си. Имахме работа с интелигентни престъпници, които притежаваха достатъчно развито въображение, за да постъпват всеки път по един и същ начин. Следователно трябваше да възприемем идеята, че МО е нещо, което може да се промени драстично между две престъпления, ако престъпникът реши, че начинът на действие не е достатъчно ефикасен. Тогава той се приспособява. Ако първото му убийство е удушаване, убиецът може да установи, че удушаването отнема прекалено много време, че се вдига много шум, че го е уплашило и подложило на стрес, вместо да му достави наслада и удовлетворение. Следващия път разбива черепа на жертвата си с железен прът. Оказва се много мърлява работа. Следователно убийство номер три бива извършено с нож. А следствието приема, че няма връзка между трите случая, защото modus operandi всеки път е различен.
Това, което не се променя обаче, ние наричаме условно „подпис“. Или „сиг“, накратко от „сигнатура“. — Тони спря и се облегна на перваза на прозореца. — Подписът не се променя, защото той е първопричината на престъплението. Подписът е това, което осигурява удовлетворение на престъпника.
В какво тогава се изразява така нареченият „подпис“? Това са всички поведенчески елементи, които излизат извън рамките на абсолютно необходимото за извършване на даденото престъпление. Или с други думи, ритуалната част на престъплението. За да изпита престъпникът удовлетворението, към което се стреми, елементите от „подписа“ трябва да бъдат изпълнени всеки път, когато извършва престъпление, и то по един и същи начин. Например, ако търсим подписа, трябва да си задаваме въпроси от този род: всеки път ли престъпникът съблича жертвата? Всеки път ли подрежда дрехите в спретната купчина? Нанася ли по тялото на жертвата козметични препарати след убийството? Упражнява ли сексуално насилие върху трупа? Обезобразява ли жертвите си по един и същ, ритуален начин — отрязва ли например ушите им, или гърдите, или пениса?
Саймън беше малко пребледнял. Тони се запита колко ли жертви е виждал досега. Щеше да му се наложи да загрубее, в противен случай ще трябва да търпи постоянния присмех на колегите си, които щяха да се забавляват, наблюдавайки го как си връща обяда при вида на поредната обезобразена жертва.
— Серийният убиец е принуден да изпълнява отново и отново действията, които се определят като негов подпис, за да изпита чувство на реализация, да придаде значимост на постъпката си — продължи Тони. — Става дума за задоволяване на най-различни нужди на престъпника — да упражнява власт, да причинява болка, да предизвика определени реакции, да изпита сексуално удовлетворение. Средствата може да варират, но крайната цел остава непроменима.