Беше подготвил необходимото по-рано през деня. Беше хвърлил една найлонова пазарска торба в кофата за боклук до страничната врата на работилницата. Сега я извади и измъкна оттам тапа за умивалник и туба много силно лепило. Заобиколи сградата, докато стигна прозореца на тоалетната, и залепи гумената тапа върху стъклото. Изчака няколко минути, за да бъде сигурен, че лепилото се е втвърдило, след това хвана здраво тапата и дръпна с всички сили. Стъклото се счупи с лек пукот, а парчетата нападаха от външната страна на прозореца, точно както би станало, ако се беше спукало от горещината по време на пожара. Той почука внимателно с тапата по стената, за да счупи малкия стъклен кръг, така че по гумата остана залепен само един тънък стъклен пръстен. Това не го тревожеше; не съществуваха никакви причини, поради които някой полицейски експерт би се заел да възстанови стъклото, за да открие липсващо стъклено кръгче в средата на прозореца. След като свърши тази работа, успя да влезе в сградата за няколко минути. Знаеше, че няма аларма.
Извади фенерчето, запали го и го изключи почти незабавно — трябваше само да се ориентира, после тръгна по коридора, който минаваше зад основното работно помещение. Помнеше, че в края му се намират няколко кашона с отпадъчни материали, които местните производители на сувенири купуваха на символични цени. Нямаше основание експертите да не предположат, че тъкмо тук работниците са се отбивали да запалят по някоя цигара.
Поставянето на запалителното устройство му отне само няколко мига. Отвори запалката и потри връвта в памука, напоен предварително със запалително вещество, после напъха края на връвта в средата на снопче цигари, завързани леко с ластик и нагласи цялата конструкция така, че фитилът се намираше непосредствено до най-близкия кашон. Накрая постави до него намаслената носна кърпа и смачкания вестник. После запали цигарите. Те щяха да изгорят наполовина, преди да се подпали фитилът. А докато пламъкът стигнеше по фитила до кашоните, също щеше да мине малко време. Но подпалеха ли се и те, нищо нямаше да може да спре огъня. Голяма илюминация щеше да стане.
Беше си пазил този пожар досега, защото знаеше, че ще е много красив. Щеше да го удовлетвори в много отношения.
Бетси погледна часовника си. Още десет минути, и тя щеше да прекрати увеселението на Сузи Джоузеф с напомняне за някаква измислена среща на Мики. Ако Джако държеше да продължи да се прави на очарователен, това си беше негов проблем. Но тя предполагаше, че и той ще се възползва от възможността да се измъкне. Сигурно снощи бе приключил със снимките на новото предаване, значи трябваше да отиде на поредното благотворително посещение в някоя от болниците, където работеше като доброволен сътрудник. Сигурно щеше да изчезне още този следобед и да остави тях двете с Мики да изкарат един спокоен уикенд в утихналата къща.
— В наши дни, нагази ли те смъртоносна болест, няма начин да се отървеш — ако не е Джако, ще е принцесата на Уелс — измърмори тя гласно. — Все пак извадих късмет — продължи тя, докато шеташе между бюрото и шкафовете, разчиствайки всичко за предстоящия спокоен уикенд. — Поне не ми се наложи да изслушам официалната версия за милионен път. — И тя започна да имитира драматичния, приглушен говор на Джако. — „Лежах и мислех за рухналите си мечти, бях убеден, че нямам за какво да живея. Тогава, в най-дълбоката ми депресия, пред мен се яви видение — Бетси възпроизведе обичайния жест на Джако в този случай — широк замах със здравата ръка. — Всъщност, пред мен се яви въплъщение на очарованието. До болничното ми легло се бе изправило единственото същество, което след злополуката бе в състояние да ме убеди, че животът си струва да се живее.“
Разказът нямаше почти нищо общо с действителната история, в която Бетси също бе участвала. Тя помнеше първата среща на Мики и Джако, но не защото тя приличаше на сблъсъка на две небесни тела, намерили най-сетне своето съответствие. Спомените на Бетси бяха съвсем различни и далеч не толкова романтични.
Това беше първият път, когато Мики водеше предаването извън студийното четене на новини. Щеше да представи на милионната развълнувана публика първото интервю с Джако Ванс, героят на най-тиражираната в медиите история. Бетси бе гледала предаването сама в къщи, изтръпнала от вълнение при вида на любимата, която сега бе във фокуса на вниманието на десет милиона зрители. Тя цялата тръпнеше от удоволствие.